Белене: лагерът, който разкъса живота на поколения. Островът, който погълна свободата на хиляди... скачать в хорошем качестве

Белене: лагерът, който разкъса живота на поколения. Островът, който погълна свободата на хиляди...

Ужасяващата история на концентрационния лагер на остров Персин. Мястото, където човечността беше оковавана в страх. Черното сърце на комунистическите репресии. Там, където държавата превърна хората в сенки... Историята, която трябва да боли, за да не се повтори! БЕЛЕНЕ... Съществуват места, които тежат върху съвестта на цяла нация. Едно от тях е остров Персин - тиха и изолирана ивица плодородна земя по Дунава, която десетилетия наред е криела мрак, болка и унижение. Там, далеч от очите на света, е бил разположен концентрационният лагер Белене - един от най-страшните символи на комунистическите репресии в България. Мястото, където държавата изпращала хора, за да бъдат пречупени. За да замълчат. За да изчезнат от обществото като сенки, които никой повече няма да види. Хиляди мъже, жени и даже деца - интелектуалци, свещеници, офицери, обикновени хора, изказали „неудобна“ дума, са били отвеждани в Белене. Всекидневен живот, измерван не в дни, а в оцеляване. Лагерът не е убивал само с глад, студ и невъзможен труд. Убивал е с унижение. С мисълта, че си забравен. Че никой не знае къде си. Принудителната работа в калта, жегата или ледовете на острова била ежедневие. Условията - умишлено унизителни. В началото хората спели в бараки, които зиме се превръщали в ледени кутии, а лете в задушливи клетки. И най-страшното: никой не знаел кога и дали ще бъде освободен. Страхът бил надзирателят, който никога не си тръгвал. Белене бил построен така, че да причинява страдание без свидетели. Наоколо само вода и тресавища. Бягството - невъзможно. Разказите на оцелелите говорят за редовни унижения, постоянен психологически натиск и режим, чиято цел е била да заличи човешкото достойнство. Десетилетия наред лагерът почти не съществувал в официалната история. Хората, преживели ужаса, са мълчали - от страх, от срам, от болката да не връщат спомените. А онези, които са изгубили близки там, не са знаели какво точно се е случило. И така Белене се превръща в рана - не само лична, но национална. Белене е част от нашето минало, което не бива да бъде подминавано. Това е място, което ни напомня какво се случва, когато властта лиши човека от право на глас, когато страхът заглуши истината, когато държавата реши да управлява със сила вместо със справедливост. Да помним Белене означава да уважаваме жертвите му. Да помним означава да се учим. Да помним означава да не позволим никога повече подобно нещо да се повтори. Вижте видеото...