У нас вы можете посмотреть бесплатно Истината за това как Хитлер е вербувал лидерите на нацисткото висше командване или скачать в максимальном доступном качестве, видео которое было загружено на ютуб. Для загрузки выберите вариант из формы ниже:
Если кнопки скачивания не
загрузились
НАЖМИТЕ ЗДЕСЬ или обновите страницу
Если возникают проблемы со скачиванием видео, пожалуйста напишите в поддержку по адресу внизу
страницы.
Спасибо за использование сервиса ClipSaver.ru
Възходът на Адолф Хитлер не се е крепял единствено на неговата армия, а и на гражданска мрежа от бюрократи, артисти, предприемачи и съпруги, които са се състезавали да се приближат до властта. Вербуването на висшето нацистко командване се е оформяло по време на частни вечери, приеми в конфискувани вили и прояви на сляпа преданост. Не е имало укази или формални клетви – било е достатъчно да се демонстрира пълна отдаденост. От архитектите, които са моделирали естетиката на Райха, до чиновниците, подписващи заповеди за конфискация – всички са участвали в система, в която привилегията е била наградата за фанатизма. В Бергхоф и Оберзалцберг властта се е измервала в метри разстояние от Хитлер. Министри, генерали и техните съпруги са се борели за покана, поздрав или къща близо до резиденцията на Фюрера. Домашните съперничества, ревността и показността са се превърнали в механизми за контрол. Мартин Борман е манипулирал тези напрежения, за да държи всички под наблюдение, докато банкетите и вечерните събирания са се превръщали в сцени, където една усмивка е могла да означава повишение, а едно мълчание – падение. Откраднатият лукс, конфискуваните произведения на изкуството и вечерите, сервирани с ограбен порцелан, са били цената за принадлежност към елита на режима. Хитлер не е имал нужда да дава преки заповеди. Неговият кръг на власт е функционирал по собствена инициатива: всеки бюрократ, предприемач и учен е действал, предугаждайки желанията му, радикализирайки мерките си, за да спечели благоволението му. Нацистката идеология се е превърнала в доказателство за вярност, а престъпността – в споделен навик. Така вербуването се е разпростряло от министерствата до домовете, където съпругите, децата и откраднатият лукс са запечатвали семейното съучастие. Истината за това как Хитлер е вербувал своето висше командване разкрива, че властта на Третия райх не се е наложила само чрез страх, а и чрез амбицията, посредствеността и възхищението на онези, които са избрали да му служат.