СМОГ - ИМАЛО ЕДНО БРЕМЕ (OFFICIAL VIDEO) скачать в хорошем качестве

СМОГ - ИМАЛО ЕДНО БРЕМЕ (OFFICIAL VIDEO)

Spotify - https://open.spotify.com/album/5ZSAFRgQqKj... Instagram - https://www.instagram.com/smog.hardcore/ Текст и музика - СМОГ Запис, микс и мастър - Радо Пенев (Noteable studio) Режисьор и оператор - Слав Турчев - tourcheff Монтаж - Борислав Герговски - e$ola ‪@ebolaMASSIVE‬ Вокали - Станимир Станков Китари - Дяни Куруленко - Cardinal pink Бас - Константин Милушев - Bassdvocate Барабани - Михаил Досев - Шамана Lyrics: Аз съм тук, защото друго не остана Животът се превърна във тежка измяна Няма веч‘ душата ми покой във този град И не иска веч‘ сърцето ми да служи в този свят Живея в къща, която не е дом Тежи върху гърдите ми световният погром на Хиляди души ходещи по улиците Без цел, без ред, тихо броейки Ден след ден, час след час минутите Не слагайки смисъл и значение във думите Аз съм жив, и искам да живея Но не знам до следващия ден дали ще оцелея Припев: Небето гледа ни с премрежени от смога очи И вини ни че виниме само нашите звезди Сирена за тревога тихо и безгласно квичи Но няма хора да я чуят, само призраци (Имало едно бреме) Живея като пленник във своята глава Изгубен в мъглата в тази каменна гора Съвестта ми гузна води ме напред Търся огън да стопи сърцето ми от лед Кажи ми как във самотата си да се запазя цял? Колелата се въртят, но двигателят е спрял Как живота да зарежа след като не съм живял? Уж умирам за живот, а живея като умрял! Копнея за разбиране, но дебна го със пушка И всеки уж приятел държа го аз на мушка Умирам да ви вдишам, но дъхът ви е отровен Искам да обичам, но едва ли съм способен Аз съм тук, защото друго не остана На колене, плачейки и чакайки промяна До деня, в който Косача дойде ми на гости от мене ще остане сандък със кости... Припев: Небето гледа ни с премрежени от смога очи И вини ни че виниме само нашите звезди Сирена за тревога тихо и безгласно квичи Но няма хора да я чуят, само призраци Говорите ми със празни понятия изведени от силно притъпени възприятия Във речника се вкарват всеки ден нови значения спомагащи модерно опростени размишления Изгуби се посоката на моята душа юздите не прилягат вече в моята ръка пътищата конгрегират във дълбоката река инфектирана с кръвта на еднооката Земя И каза Господ „Да бъде Светлина!“ и тя изгря! Но притъпена бе от гъстата гняс От тежкият бяс на всяка незначителна пешка Оплакваща се ежедневно от съдбата си тежка И без грешка, всеки Божи ден Цветовете на дъгата Претопяват се в мъглата на тъгата И умира волята за светлина на този свят Потопена под основите на каменния град Припев: Небето гледа ни с премрежени от болка очи И вини ни че виниме само нашите звезди Сирена за тревога тихо и безгласно квичи Но няма хора да я чуят, само призраци