Болев дол - две скъпоценности за двама жители скачать в хорошем качестве

Болев дол - две скъпоценности за двама жители

Напълно обрасло с високи дървета и напълно облегнато на Стара планина, село Болев дол трудно може да се види, докато не влезете в него. Има само двама жители и две редки скъпоценности от миналото, оставени му от стечението на политически и други обстоятелства да ги пази. Село Болев дол е на около тридесет километра североизточно от Цариброд. Според първото преброяване след освобождението от османско владичество през 1880 година то е имало близо 250 жители. През ХХ век жителите му са били много повече на брой, но в края на века са останали само 11. Въпреки че се споменава в турските тефтери или кадастрални книги от началото на XV век, селото е на сегашното си място от началото на XIX век. Според легендата то е създадено на манастирски имот. Това донякъде е в логично несъгласие със селската чешма, датираща от края на XVII или началото на XVIII век. Тя е построена от турчин на име Сара като курбан (благодарност) на Аллах за някаква военна победа. Малко по-различна е историята на църквата „Свети Архангел Михаил“, която е на по-малко от километър от селото. Тя представлява малка еднокорабна постройка с олтарна апсида и таван под формата на удължено полукълбо. Църквата е иззидана от местен камък и е покрита също с местни каменни плочи, на няколко пъти е била стенописана и е паметник на културата от 1984 година. Официално е датирана в началото на XVII век, но мнозина и особено жителите на Висок я смятат за много по-стара и търсят корените й в ранното средновековие. Журналист: Теодора Петров / Слободан Алексич Оператор: Стефан Павич Монтаж: Микица Костов Отговорен редактор: Петър Виденов Продукция: Интернет Портал ФАР ноември 2019 Potpuno obraslo visokim drvećem i potpuno naslonjeno na Staru planinu, selo Boljev Dol je teško primetiti sve dok ne uđete u njega. Ima samo dva stanovnika i dva retka dragulja iz prošlosti, koji im je splet okolnosti i političkih prilika ostavio na čuvanje. Samo selo Bojevdol je od Dimitrovgrada udaljeno tridestak kilometara u smeru severoistoka. Prema prvom popisu posle oslobođenja od Otomanskog ropstva 1880. godine, imalo je skoro 250 stanovnika. Tokom dvadesetog veka imalo je i mnogo više, a na njegovom kraju tek 11. Iako se pominje još u turskim defterima ili katastarskim popisima od početka XV veka, selo je na sadašanjem mestu od početka XIX. Prema predanju nastalo je na manastirskom imanju. To je donekle u logičkom neskladu sa seoskom česmom koja je sa kraja XVII ili početka XVIII veka. Podigao ju je Turčin po imenu Sara kao kurban (zahvalnost) Alahu za neku vojničku pobedu. Donekle je drugačija priča sa crkvom „Svetog Arhangela Mihaila“, koja je od sela udaljena manje od kilometra. Reč je o jednobrodnoj građevini malih dimenzija, sa oltarskom apsidom i plafonom izvedenim u obliku izdužene polulopte. Crkva je zidana od lokalnog kamena i pokrivena je, takođe, lokalnim kamenim pločama, freskopisana je u više navrata, a spomenik kulture je od 1984. godine. Zvanično je datovana na početak XVII veka, međutim mnogi, a naročito stanovnici Visoka je smatraju mnogo starijom i njene korene traže još u ranom srednjem veku. Novinar: Teodora Petrov / Slobodan Aleksić Snimatelj: Stefan Pavić Montaža: Mikica Kostov Odgovorni urednik: Petar Videnov Produkcija: Internet Portal FAR novembar 2019