У нас вы можете посмотреть бесплатно Момина Сълза или скачать в максимальном доступном качестве, видео которое было загружено на ютуб. Для загрузки выберите вариант из формы ниже:
Если кнопки скачивания не
загрузились
НАЖМИТЕ ЗДЕСЬ или обновите страницу
Если возникают проблемы со скачиванием видео, пожалуйста напишите в поддержку по адресу внизу
страницы.
Спасибо за использование сервиса ClipSaver.ru
Потопете се в магията на българската фолклорна музика с „Момина Сълза“ – песен за любов, съдба и вътрешна сила. Този трак съчетава автентични български народни инструменти като гайда, кавал, тъпан и тамбура с емоционален женски вокал, който носи духа на старите български легенди. „Момина Сълза“ е история за млада мома, която преживява болката и предателството, но от сълзите си намира сила и смелост. Песента черпи вдъхновение от традиционните български ритми и мелодии, създавайки мистична и въздействаща атмосфера, която съчетава минало и съвременност. Слушайте, споделяйте и се потопете в звуците на България! #МоминаСълза #BulgarianFolk #Фолклор #BulgarianMusic #EthnoTrap #TraditionalMusic #Bulgaria #FolkTrap #FolkVibes #BulgarianVocal Текст : [Запев] Ой, мори, тиха вечер пада, звезда ми пътя осветлява. Сама съм, млада, под небето, сърце ми тежко проговаря. [Куплет 1] Рано ми рано майка дума: „Чуй ме, чедо, и запомни – любов се носи като вода, ала дълбоко може да удави.“ Аз го повярвах, аз го чаках, през зими дълги, лета сухи, той ми се клел под стара круша, а клетва вятър я отвя. [Припев] Момина сълза капе, мори, на земя черна, непрокопсана. Не е сълза – тежка орис, от Бога рано написана. Момина сълза – горка билка, горчи, ала лек носи. От нея мома се калява, с болка сила си проси. [Куплет 2] Излязох рано на мегдана, венец ми тежи, не ми радва. Хора гледат, шепнат тихо, ала никой не ме спасява. В пазвата нося стари песни, бабини думи, майчин глас. Който паднал – пак се вдигнал, учат ме как да устоя аз. [Припев] Момина сълза капе, мори, като роса преди зора. Не я вижда този, що нарани, ала земята я позна. Момина сълза – жива вода, от нея тръгва нов път. От мома плаха – жена се ражда, с чест, с рана, със кръст. [Мост – фолклорен напев] Ой, съдбо, тъмна планина, не ме затрупвай, пусни ме. Имам още песен в гърло, имам огън – виж ме. [Финален припев] Момина сълза пада тихо, не за смърт, а за живот. Щом я пролееш – ще се вдигнеш, със изправен стан и род. Момина сълза – свидетел, че сърце не се предава. Който плаче, ала устои, него песен ще го пази. [Отпев] Ой… Момина сълза…