Кит 1970 скачать в хорошем качестве

Кит 1970

Филмът има една от най-скандалните съдби в историята на българското кино. Заснет е през 1967 година, но не излиза на екран до 1970 година, когато е показан в няколко малки киносалона, като значително цензурирана от комунистическите власти версия. „Кит“ сатиризира съществуващите недостатъци в икономическата и социална структура на държавата през онези години. Нещо повече, филмът недвусмислено посочва точните носители на негативните ефекти. Под прицел е съществуващият бюрократичен патос на различните управленски нива. Патос, посредством който данни и информация се манипулират в името на несъществуващи постижения. В началото на 1950-те сценаристът Христо Михов (Черемухин) последва съпругата си в град Айтос, където тя е разпределена като лекар. Градчето е разположено близо до черноморския бряг, така че Черемухин чува много морски истории. Веднъж един от местните хора му разказва история за рибар, който уловил хамсия, но се похвалил, че е хванал скумрия. Всеки път, когато историята е разказвана, рибата става от все по-едър вид, докато накрая вече се говори за акула. Когато някои от хората отбелязали, че в Черно море няма големи акули, рибарят отговорил: "...Откъде знаете, веднъж дори и кит видях..." Михов предприема десетдневно плаване сред стари рибари, което му помага да усвои терминологията и част от детайлите на риболова. Завръщайки се, той сяда зад пишещата машина и през 1955 година кратката новела е готова. Когато Черемухин и съпругата му се завръщат в София, той се среща с неговия познат Анжел Вагенщайн. Бидейки ръководител на сценарийната комисия към българската кинематография, Вагенщайн веднага забелязва потенциала в представената му новела. От своя страна той запознава Михов с режисьора Петър Б. Василев. Василев, с все още предстоящата му слава като режисьор на „Баш майсторът“, и Черемухин се усамотяват в бившата царска резиденция „Ситняково“, тогава превърната в база на Съюза на писателите. За два месеца сценарият за филма е готов.[1] Морските сцени са снети в Созопол. Работата е протичала във весела приятелска атмосфера. Григор Вачков дава много идеи за част от забавните реплики. Останалата част на филма е заснета в Киноцентъра край Бояна. Там се е намирала и вилата на „големия шеф“ Парушев (Калоянчев). https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%...) В ролите: Георги Калоянчев, Григор Вачков, Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Димитър Панов, Цвятко Николов, Радой Ралин и др.