У нас вы можете посмотреть бесплатно село Полски Сеновец // Polski Senovets village или скачать в максимальном доступном качестве, видео которое было загружено на ютуб. Для загрузки выберите вариант из формы ниже:
Если кнопки скачивания не
загрузились
НАЖМИТЕ ЗДЕСЬ или обновите страницу
Если возникают проблемы со скачиванием видео, пожалуйста напишите в поддержку по адресу внизу
страницы.
Спасибо за использование сервиса ClipSaver.ru
Специални благодарности на: Ивайло Тодоров и Кирил Бележков от Ютуб канал Български кавал - Bulgarian kaval Special thanks to: Ivaylo Todorov and Kiril Belezhkov from Youtube channel Български кавал - Bulgarian kaval музика от: Матьо Добрев и ОНМ на БНР music by: Matyo Dobrev and OHM on BNR by Youtube channel Български кавал - Bulgarian kaval Matyo Dobrev and OHM on BNR : • Матьо Добрев и ОНМ на БНР Youtube channel Български кавал - Bulgarian kaval : / @witv1 Матьо Добрев е роден на 24 март 1957 г. в Стралджа. Баща му Добри Милев е един от най-добрите кавалджии в Стралджа. Работи като музикант и учител по кавал в СМУ „Филип Кутев“ в Котел. Работи с Сашо Касиянов, орк. „Тракия“, орк. „Стралджа“, Иво Папазов Текстът чете: Стилиян Владимиров - Студио Импрес. В памет на Върбан Тонков и Даринка Тонкова! Полски Сеновец е българско село, разположено в Централна Северна България, до долината на река Янтра. През селото минава Гаргалъка или Сеновската река, на север се намира хълмът Челеби бъдро, а на юг – Бърчината. Землището на Сеновец, граничи с тези на селата: Стефан Стамболово, Никюп, Куцина, Петко Каравелово, Раданово, Иванча и Климентово. В летописната книга на Църквата "Свети Теодор Стратилат" е записано, че в района на Сеновското землище са съществували няколко малки селца: Сърница, Глогата, Дунавлий и Суванджикьой, сравнително малки по по 100 – 200 души. Когато са започнали османските набези, жителите на тези села са били нападани и ограбвани. Българите от селата се обединили и се заселили в село Сяновец. Селския храм е строен в периода 1836 – 1837 година. Осветен е година по-късно и представлява трикорабната базилика с наос и предверие е вкопана в земята и камбанария. Първият свещеник от селото е Йорго Петков. след него Божи служители са били още: поп Петър Дачев, живял забележителните 104 години, поп Йорго наричан Куция и поп Панайот, Петър Влайбевр поп Пенко, поп Стоян, поп Марин Господинов. Енорията в Сеновец е обслужвала селата Раданово, Петко Каравелово (Одайте) и Орловец (Ердованлии). През 1923 Великотърновския митрополит Филип посещава жителите на Полски Сеновец десет години по-късно и обслужва литургия. Десет години по-късно митрополит Софроний също посещава селото. Храмът в Полски Сеновец се сдобива с нова камбана през 1931. Първото килийно училище в Полски Сеновец е започнало своята дейност през 1847 г. Първия учител не се знае. Сава Михайловски от Търново няколко години учителства в селото от 1854-та година. След Освобождението учители са били: Калушко Пенчов и Константин Кинчев. Търновския преподавател Никола Паскалев продължава развитието на училището и въвежда използването на главни книги от преподавателите. През 1880 е построена сграда за училището от четири класни стаи. Десет години по-късно просветния дом има статут на прогимназия. 1901-ва година е запомнена като най-мрачната година за просветното дело в селото за XX век, след като изгаря училищната сграда, заедно с училищен инвентар, книги, учебници, документи и записки. Четири години по-късно е издигната нова училищна сграда. Полскосеновската прогимназия игра важна роля, в образованието на деца и младежи от околните населени места като Полски Тръмбеш, Петко Каравелово, Стефан Стамболово, Куцина през началото на XX век. Директори на училището до 1945-та година са били:Кирчо Гайтанджиев, Велико Тошев, Йордан Галунов Гечков. На училището са принадлежели 528 декара ниви в различни местности,263 декара гории,6 декара градини и два декара пасище. Към прогимназията се организира училищна група към младежко дружество “Червен кръст“. В края на 20-те и началото на 30-те години на големи празници в училището се провеждат училищни забави с културно-образователна програма. След 1945-та година, директори на училището са били:Петър Прашков, Трендафил Трендафилов и Илка Тонкова През учебната 1962/1963 броят на учениците наброява 344.