Papi Hans - 117 [Official Video] скачать в хорошем качестве

Papi Hans - 117 [Official Video]

Това е първата песен от "Терапия". Серия от трите най-трудно писани от мен песни. Песни, с които се лекувам от труден период от живота ми. С всяка песен пускам един свой проблем. И уча един урок. Благодаря ви, че сте с мен през процеса. Слушай в Spotify: https://open.spotify.com/track/4dlvu7... Слушай в Tidal: https://listen.tidalhifi.com/search/117 Слушай в Deezer: http://www.deezer.com/search/117 Слушай в iTunes: https://geo.itunes.apple.com/at/album... Booking: +359 882 211 411 Последвай ме тук:   / iampapihans   Последвай Витали тук:   / vitaliezekiev   lyrics Papi Hans, Сара Драгулева music Papi Hans, Витали Езекиев arrangement Витали Езекиев directed by Dimitris Georgiev cinematography by Damian Dimitrov producer Dobriana Yordanova editor & CGI Radoslav Ukalski production design Andrea Popova stylist Tsvetomir Goranov camera assistant Vladimir Trifonov key grip Mario Popov grip Samuil Lilov produced by Papi Hans co-produced by Cheren Petar 2.0 & Hans Production lyrics Времето лекува, но аз умирам всеки ден. За теб това едва ли е проблем. Личи си, че си по-добре без мен. Много съжалявам, много съжалявам, знам, че любовта не е да те притежавам, да те притежавам. Просто се надявам, просто се надявам, да те задържа, но явно полудявам, просто полудявам. Хей, понякога ревнувам от морето, че вместо мен докосва ти лицето, понякога ревнувам от земята, че вместо мен целува ти краката. Откога не съм те виждал, минаха ли много дни? Точно 117, ама кой ли ги брои? И в полупразна къща, живее полупразен мъж, който мисли си за теб - как срещна те веднъж. Много съжалявам, много съжалявам, знам, че любовта не е да те притежавам, да те притежавам. Просто се надявам, просто се надявам, да те задържа, но явно полудявам, просто полудявам. Хей, понякога ревнувам от морето, че вместо мен докосва ти лицето, понякога ревнувам от земята, че вместо мен целува ти краката. И ревнувам от леглото, което те докосва през нощта, от любимата ти блуза, която те прегръща през деня. И от стария ти белег, той поне остави рана. Ревнувам те от всичко откакто теб те няма. Хей, понякога ревнувам от морето, че вместо мен докосва ти лицето, понякога ревнувам от земята, че вместо мен целува ти краката. Край.