Защо младежите се отказват от спорта – истината, за която не се говори скачать в хорошем качестве

Защо младежите се отказват от спорта – истината, за която не се говори

Защо толкова много младежи се отказват от спорта? Една от основните причини, за която рядко се говори, е прекомерният натиск в ранна детска възраст. Децата не трябва да бъдат натоварвани прекалено рано и прекалено тежко. За тях спортът трябва да бъде радост, игра, усмивка и среща с приятели. До около 12-годишна възраст това е период, в който децата трябва да изграждат разнообразни качества чрез спортни игри. Дори когато тренират конкретен спорт, не е необходимо да се навлиза дълбоко в специфики, детайли и високи натоварвания. Нито тялото, нито психиката им са подготвени за това. Резултатът често е контузии, прегаряне и отказване още в тийнейджърските години. След 12 години темпото може постепенно да се увеличава. Така се изграждат спортисти, които остават в спорта дългосрочно – като младежи, като мъже и жени – а не деца, които излизат контузени или психически изтощени още в ранна възраст. Голям проблем е и непрестанният натиск за резултати и състезания. Децата биват бутани към конкуренция, която те не могат да възприемат по начина, по който го прави един възрастен. Част от клубовете настояват малките деца да участват в състезания, защото медалите носят субсидии. Но струват ли си тези медали, ако децата не остават в спорта? Да, има деца, които издържат на това напрежение. Но те са малко. Много други, които биха могли да имат дълъг и успешен спортен път, се отказват заради контузии или психическо пренатоварване. Тук идва и ключовата разлика между вътрешна и външна мотивация. В началото децата започват да спортуват с вътрешна мотивация – защото им е приятно, защото се забавляват. Когато започне натискът за резултати, тази вътрешна мотивация отслабва. На нейно място идва външната – да се докажат пред родители, треньори, средата. Това работи до един момент. След това идва „стоп“ – отказ, бягство от спорта, понякога и трайна неприязън към движението. Ние като родители и треньори трябва да мислим дългосрочно, а не краткосрочно. Да изграждаме любов към спорта, а не страх от провал. Да гледаме бъдещето на децата, а не следващото състезание. #спортзадеца #детскиспорт #спортнапсихология #вътрешнамотивация #външнамотивация #родители #треньори #самурайдоджо #samuraidojo #живетоджак #спорткатоначиннаживот #децатаспорта #дългосрочномислене