Проф. Николай Габровски: Без доверие към лекаря, учителя и свещеника обществото се разпада скачать в хорошем качестве

Проф. Николай Габровски: Без доверие към лекаря, учителя и свещеника обществото се разпада

Явор Дачков разговаря с проф. д-р Николай Габровски за състоянието на българското здравеопазване, навлизането на изкуствения интелект в медицината и границите на лекарските възможности. Разговорът е записан на 24 февруари 2026 година в „Ехо Медия Студио“. Проф. Габровски е началник на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“ и заместник-директор по медицинската дейност. Лекар на годината за 2025 г., Николай Габровски е ковчежник на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS). Той ръководи работна група за нововъзникващи технологии и иновации в неврохирургията към европейската асоциация и е активен в развитието на минимално инвазивни, роботизирани и модерни хирургични техники. Като обществен активист по здравни теми е председател на Brain Health Council Foundation, която работи за по-широка информираност и национални политики за здравето на мозъка. Акценти от разговора: Най-тежкият проблем на българското здравеопазване е драматичният недостиг на медицински сестри, който вече придобива необратим характер и изисква спешни стратегически решения. Без тях грижата за пациента не може да бъде пълна, независимо от уменията на лекаря или нивото на техниката. Кампаниите срещу лекарите разрушават доверието в системата и превръщат лечението в конфронтация между пациент и лекар. Налице е и криза на авторитетите. Идеята, че всички са напълно равни във всичко, е абсурдна - различията са резултат от години труд, опит и усилия и могат да бъдат обогатяващи, когато не се превръщат в повод за противопоставяне. В нормалната държава трябва да съществува доверие към институциите и към хората, които носят отговорност - лекаря, учителя, учения, свещеника - защото без доверие обществото не може да се развива. Най-сериозният проблем на здравеопазването е липсата на медицински сестри. В България има около 33 000 лекари, а при нормално функционираща система трябва да има поне два до три пъти повече сестри - приблизително 65 хиляди. Реално работят около 22 000. Основната грижа за пациента по време на престоя в болница се изнася от медицинските сестри - контактът, вниманието, приемът на лекарства и ежедневният дискомфорт минават през тях. Работата на лекаря не може да завърши добре без тяхната грижа преди и след лечението. Професията е обявена за защитена и има ръст на записаните студенти, което е важна стъпка, но дори при този темп ще са нужни десетилетия за компенсиране на дефицита. Заплащането се подобрява, но дори двойно или тройно увеличение няма да реши проблема веднага. Необходими са образователни мерки, стимули и време, както и стабилна държавна политика. Твърдението, че болниците като търговски дружества са основният проблем на здравеопазването, е голяма заблуда, която лесно се разпалва от популизма. Болниците не работят като класически търговски дружества, а по Закона за здравето. Юридическият статут е необходим, защото лечебното заведение трябва да купува лекарства, апаратура, консумативи и да плаща разходи, което не може да се случва по друг начин. Медицинската дейност е нещо различно от търговската дейност, която осигурява функционирането на структурата. Представата за безплатно здравеопазване в миналото не отговаря на реалността, защото системата се финансира от държавата, но бюджетите не са достигали и болниците са затъвали в дългове. Медицината винаги се е крепяла на доверие между лекар и пациент. Всяко нарушаване на това доверие води до конфронтация и затруднява лечебния процес. Съществуват лекарски грешки, проблеми в комуникацията и нещастни случаи, но когато има кампании срещу лекарите, работата става много по-трудна - пациентите подхождат със съмнение, а лекарите работят притеснени. Изкуственият интелект е абсолютна революция в медицината. Технологиите вече подпомагат хирургичните решения, изчисляват траектории с висока точност и подпомагат диагностиката чрез анализ на образни изследвания и симптоми. Системите могат да дават диференциални диагнози и да подпомагат откриването на нови лекарства чрез симулиране на молекули, което спестява време и ресурси. Това е нов мощен инструмент, който променя начина на работа и обучението на младите лекари. Ако преди усвояването на дадена техника е изисквало дълги години, сега част от знанията се представят по полуготов начин. Това може да се разглежда като форма на демократизация на познанието. В практиката съществуват случаи на пациенти, които според статистиката са изгубени, но тръгват към възстановяване. Това поддържа оптимизма и мотивацията за борба до последно. Виждали сме чудеса и слава на Бога, че ги има. Те напомнят, че животът не се изчерпва с човешките възможности и че човек е венец на творението - но само на творението.