Глен Хюз в София: Отново откраднахте сърцето ми скачать в хорошем качестве

Глен Хюз в София: Отново откраднахте сърцето ми

Отново откраднахте сърцето ми, каза Глен Хюз на почитателите си в зала 1 на НДК. На 18 февруари вечерта няколко хиляди аплодираха и пееха с пълно гърло всяка една от 15-те песни в концерта, наречен „Гласовете на рока със симфоничен оркестър“. Между изпълненията британският рок музикант, певец, басист и композитор не спираше да повтаря „Обичам ви“. Припомни, че първото му гостуване у нас е било преди трийсет години и без никакви колебания идва у нас, когато го поканят. Публиката чу песни от групите, в които Хюз участва през годините – Trapeze (Medusa) и Black Country Communion (Black Country и One Last Soul), но най-много бяха парчетата на Deep Purple – откриващото Stormbringer (от едноименния албум, 1974) и последвалите го Might Just Take Your Life, Sail Away и Mistreated от албума Burn (1974), Gettin' Tighter и You Keep On Moving от Come Taste the Band (1975), This Time Around (1976), както и финалните три хита – Smoke on the Water, Highway Star (от Machine Head, 1972) и Burn от едноименния албум. Глен Хюз демонстрира формата си на Nights In White Satin на The Moody Blues и A Whiter Shade of Pale, записана оригинално от Procol Harum през 1967 г. Специален момент в концерта бе посветен на китариста и автор на песни Тони Болин (1951-1976) от Deep Purple „Няма ден, в който да не мисля за него. Знам, че и тук, в България, много го обичате“, каза Глен Хюз. Рок спектакълът „Гласовете на рока със симфоничен оркестър“ по идея на Бернхард Велц бе с участието на българския оркестър „Кантус фирмус“ с диригент мултиинструменталистът Стийв Бентли Клайн. Глен Хюз идва за пръв път у нас в подобна музикална комбинация. Участваха още Кайтнер Зи Дока (китара) и Ернесто Геци (клавишни), както и Бернхард Велц – на ударните. Глен Хюз е роден на 21 август 1952 г. в Канък, Великобритания. Напуска училище още на 15-16 годишна възраст, за да свири в местни групи. Името му добива световна слава, след като в средата на 70-те години се присъединява към така наречения трети и четвърти състав на Deep Purple. След разпадането на групата през 1976 г., Хюз започва солова кариера, с кратко прекъсване за присъединяването му като вокалист на Black Sabbath за албума Seventh Star (1986). Основава Finders Keepers през 60-те, където свири на бас и пее. През 1968 г., заедно с Мел Гейли и Дейв Холанд, сформира Trapeze. групата Трапийз. Групата издава три албума – в Англия интересът е слаб, но в САЩ, с подкрепата на The Moody Blues, печелят почитатели и се установяват в Лос Анджелис. От средата на 80-те Хюз има проблеми с алкохола и наркотиците, които се отразяват на музикалната му кариера. През 1991 г., чист и трезвен, се завръща с вокалите на хита на KLF – America: What Time Is Love?, записва всички вокали в соло албума Face the Truth на бившия китарист на Europe – Джон Норъм. През 1999 г. прави в Тексас турне в памет на Томи Болин, заедно с брата на Томи – Джони, на барабаните. През 2005 г. Хюз издава Soul Mover, последван от още албуми и турнета. През май 2011 г. излиза автобиографията на Хюз, озаглавена Deep Purple And Beyond: Scenes From The Life Of A Rock Star, чийто съавтор е Джоел Макайвър, и включва съдействието на Тони Айоми, Дейвид Ковърдейл, Ози Озбърн и Том Морело, както и въведение, написано от Ларс Улрих. Автор – Даниел Димитров Оператор – Борислав Бориславов Монтаж – Валя Ковачева