Връщане назад няма... - разкази на Салеха Наими и Файма Нури скачать в хорошем качестве

Връщане назад няма... - разкази на Салеха Наими и Файма Нури

Връщане назад няма... разкази на Салеха Наими, Файма Нури На повече от 5050 км от Кабул - столицата на Афганистан, те намериха свой втори дом. Бягайки от кошмарната действителност, която само бегло долавяме чрез телевизионните репортажи, Салеха Наими, Файма Нури и техните семейства са открили своя много по-спокоен и зелен пристан в малкия български град Харманли. Зелен, защото много харесват природата в България. Харесват и хората и ги посрещат сърдечно и гостоприемно в скромните си квартири… с искрена усмивка. Радват се на всеки нов приятел. Салеха е била директор на училища и преподавател по математика в Кабул и в Пакистан, където е намерила убежище в продължение на 12 години, бягайки от агресията на муджахидините. Сега обучава децата в Афганистанското училище в бежанския център в Харманли. Преживяла е много ужаси в собствената си страна, но говори за тях пестеливо и предпазливо. От около 40 години в Афганистан не е имало мир. Муджахидините и талибаните унищожиха страната. Нямах избор. Първо избягахме в Иран, после преминахме през други страни, през Турция. Беше много трудно през цялото време, налагаше ни се да спим на открито в гората с дни, без храна. Файма Нури е била преподавател на деца в предучилищна възраст в Кабул. Днес обучава малките обитатели на бежанския лагер в Харманли. Преподавах в продължение на 30 години, а големият ми син беше преводач на британските войски за определена провинция. Роднините на съпруга ми са нискообразовани хора, които са против културата и развитието. И заради нашите професии и разбирания получихме смъртни заплахи от тях. С големи трудности успяхме да отидем в Иран, след това в Турция. Всичко това стана с помощта на каналджии, които взеха всичките ни пари. Когато стигнахме България разбрахме, че това е страна, в която сме в безопасност и искаме да останем тук. Салеха Наими: Когато тръгвахме от Истанбул за България, другите семейства и каналджиите ни предупреждаваха, че ако полицията там ни хване, ще ни бие и ще ни обере. Два пъти се опитвахме да преминем и ни залавяха, полицаите ни връщаха обратно в Турция, но се държаха учтиво. На третия път успяхме да преминем границата. В България срещнахме добро отношение, хората ни приемаха с разтворени обятия. Като пристигнах тук, първоначално мислех да отида при сина ми, който е в Холандия, но видях, че хората са добронамерени и че страната е безопасна. Чух се и с мои роднини в Германия, които ми казаха, че България не е добро място и час по-скоро трябва да се махна, но когато излязох за първи път в Харманли да пазарувам, разговарях със собственика на един магазин. Посрещна ме сърдечно и разбрах, че мога да остана тук. Салеха Наими и дъщеря ѝ са сред малкото афганистански имигранти, получили хуманитарен статут в България. Когато пристигнах в България кандидатствах за убежище, представих всички документи, свързани с работата ми на преподавател, а също и тази в Организацията за човешки права. Също така аз организирах афганистанското училище в бежанския лагер. Властите видяха, че има полза от това, което правя, че помагам да се подобри ситуацията на бежанците и затова ми дадоха хуманитарен статут. В Афганистан няма да се върна. Другата ми по-голяма дъщеря е в Кабул и много се притеснявам за нея, защото там е много опасно… За мен друг път няма, аз ще остана да живея в България. Не взехме нищо със себе си от Афганистан. Тръгнахме си единствено със спомените. Обратен път за тях няма, искат децата им да учат, да работят и да живеят в България. Файма Нури: Може да не ви се вярва, но след като съм била бежанец в Пакистан и Иран, в България много ми харесва природата и времето. Много е зелено, харесвам Харманли. Хората са много добри и проблеми нямаме. Едната ми дъщеря все още е непълнолетна и учи в българско училище. Другата навърши 18 години и работи, аз преподавам в афганистанското училище в лагера в Харманли. Големият ми син работи за Международна организация по миграция. Издържаме се спокойно и всичко, което искаме е да живеем в мир. Прочетете повече: https://www.infoz.bg #infoz ilko gruev