Поход от Нисово до Сваленик в Природен парк Русенски Лом скачать в хорошем качестве

Поход от Нисово до Сваленик в Природен парк Русенски Лом

Поход от групите По Върховете и Ruse GO. Петък. Почивен ден. Ние решихме да се поизморим и да се пробваме да изминем разстоянието от Нисово до Сваленик по една нова за нас пътека. По предварителна информация ни очакваше джунгла след Големия Нисовски манастир. В 9 часа се събрахме петнайсетина души и заедно закрачихме по калния път към скалните манастири. Влажно време. Голямата почивка я комбинирахме с изкачване до пещерите на монасите-отшелници. Дотук добре. Извадихме кой каквото си носише - ръкавици, триони, лозарски ножици и тръгнахме към дивото. Придържахме се близко до реката, за да не се изгубим. Тук няма маркировка. Ние щяхме да създадем нов път. Още в самото начало нагазихме в тресавище и трябваше да търсим нова посока. Лесно я открихме и по-късно там сложихме табелки, предоставени ни от клуб Академик. В гората видяхме първите следи от диви прасета, елени и сърни. Животинският свят е богат - черен щъркел, патици, орли, водни змии, чакали и др. Намерихме "нашата поляна", която е обградена от вековни дървета и скали. Продължихме напред, но времето се стопли и жаркото слънце зачерви вратовете ни. Умората почна да се усеща, но неизвестността ни привличаше да продължим. Рязахме клони, премахнахме сухи дървета и картографирахме маршрута (скоро ще го видите в сайта на Ruse GO). И така стигнахме гората. Не бяхме изминали и половината път, а часът наближаваше 14:30. Дадохме си време до 16 ч и после трябваше да се върнем. Решихме да се качим отгоре на скалите през гората. Там ни очакваха красиви гледки към реката и отсрещните пещери. Избрахме си и "наш връх", за който му търсим име. Очакваме предложения. Повървяхме още малко и се спряхме на едно живописно място, под което се криеше пещера. В нея капеше вода и имаше множеството паднали камъни. Опасно място, което можеше да се срути всеки момент. След толкова много впечатления пътят обратно беше сравнително с бързо темпо и зажаднели търсехме термоса ми, който изгубих на отиване. Изморени, но щастливи, след 10 часов преход бяхме отново на паркинга. Термосът беше намерен от групата, която тръгна обратно малко по-рано и си разделихме от топлия ми чай. Не споменах, че за първи път видях черен щъркел. Тази величествена птица се среща в тези земи и ни удостои с полета си, търсейки храна за малките си. Кръжейки над нас, към нея се присъединиха и два мишелова, с които заедно проучваха терена. Благодарност на Кольо от групата По Върховете, който инициира цялото това приключение.