Кубрат скачать в хорошем качестве

Кубрат

Ей, българино, ти идваш от древността, никога не забравяй това... Бъди горд – с теб крачи целият ти род... Под небето мрачно, където вятърът пее стара песен, стои Кубрат, моли се на боговете, пътят не е лесен. Очите му – два черни кремъка, готови да хвърлят искра, сърцето му бе голямо, в хоризонта бъдещето си той видя. „Който днес падне – в песента ни, вечно ще живее. Който днес победи – тази песен ще пее. Защото ние не воюваме за злато, ни за земя, а за това да остане име: България! България!“ „Братя! – викна той, гласът му разцепи хоризонта. Ние не сме племе, а род, стихия за враговете на фронта. Ние сме кръвта на един баща, ние сме бурна река, но днес ще се съберем в едно сърце, в една съдба!“ „Който днес падне – в песента ни, вечно ще живее. Който днес победи – тази песен ще пее. Защото ние не воюваме за злато, ни за земя, а за това да остане име: България! България!“ И земята замълча. Небето зарида, намръщи се и гръмна. Вятърът носеше ехото на думите му: „Съберете се сега. Миналото си простете и към бъдещето погледнете. „Който днес падне – в песента ни, вечно ще живее. Който днес победи – тази песен ще пее. Защото ние не воюваме за злато, ни за земя, а за това да остане име: България! България!“ Защото ние не воюваме за злато, ни за земя, а за това да остане име: България! България!