У нас вы можете посмотреть бесплатно Пребитият дядо от Христо Даново проговори пред Карлово ТВ за ужаса и страха! или скачать в максимальном доступном качестве, видео которое было загружено на ютуб. Для загрузки выберите вариант из формы ниже:
Если кнопки скачивания не
загрузились
НАЖМИТЕ ЗДЕСЬ или обновите страницу
Если возникают проблемы со скачиванием видео, пожалуйста напишите в поддержку по адресу внизу
страницы.
Спасибо за использование сервиса ClipSaver.ru
Аз съм на 79 години. От 14 години живея сам. Никога до сега такова чудо не се е случвало. Още не мога да се съвзема, не мога да проумея това истина ли е. Това споделя в интервю за Карлово ТВ Атъф Ибрямов от село Христо Даново. Намираме възрастния човек посред бял ден със заключена дворна врата. Когато чува звънеца, старецът недоверчиво ни пита кои сме, когато вижда, че ни водят местни хора, се успокоява и отваря. Започва тъжния си разказ бавно, тежко, в очите му напират сълзи. Все още преживява кошмара. Споделя, че нощем не може да заспи, а когато го направи, се стряска на сън и се ослушва постоянно. Благодарен е на съдбата, че не е преживял това, което преди седмици преживя баба Дона Чернева от друго пловдивско село, която бе бита и душена от двама цигани, за да и вземат пенсията. Пита кой и кога ще предприеме мерки за стотиците като него, които са станали обект на гнусните престъпления. Както съобщихме, безработният Минко Христов от село Христо Даново е на 36 години. В момента се намира в ареста, криминален тип е. Редовно вилнял по къщите на хората, пропищели от него. Има две условни присъди за подобни престъпления и в момента изтърпява такава за грабеж. Дядо Атъф и местните хора се надяват този път 36-годишният Минко да влезе в затвора, за да си отдъхне селото. Той беше заловен само пет часа след престъплението от полицаите от Карлово. Благодарни са на бързата намеса на ченгетата, които със скоростните си действия предодвратили общественото недоволство. Оставяме дядо Атъф отново сам. Зад нас щраква резето на вратата. А е 15 часа следобед. Комшиите са на улицата, но страхът остава…