BTA: Сто и тридесет години от създаването на пернишката мина скачать в хорошем качестве

BTA: Сто и тридесет години от създаването на пернишката мина

Сто и тридесет години навършва днес Пернишката мина, която поставя началото на българската индустриализация. Като пръв откривател на каменовъгления басейн в Пернишко се счита френският геолог Ами Буе, който при пътуването си с научна цел из Балканския полуостров през 1836-1837 г. в своите доклади отбелязва, че в района има изключително богати въглищни залежи, разказа пред БТА уредникът в Регионалния исторически музей Десислава Миланова. По думите й около 1865 г. във връзка с проект за построяване на жп линия османското правителство изпраща в района професор от Виенската политехника със задача да направи пълно геоложко проучване. Именно той дава по-подробни данни за залежите и същите били именувани Църковски кафявовъглищен басейн в западните поли на Витоша. Няколко години след Освобождението били дадени и първите концесии за разработване на въглищните залежи. През 1891 г. държавата приела първия закон за експлоатация на подземните богатства. "През следващите години под шапката на "Мини Перник" преминава почти цялата добивна индустрия на България. Индустриалният подем през 50-60-те години на ХХ в., реално започва от Перник", подчерта Миланова. Благодарение на въгледобива някогашното селце Перник се превърнало в един от най-бързо развиващите се градове в България и в нейно индустриално сърце. Силвия Нотева, уредник в Регионалния исторически музей, добави, че благодарение на мината са се реализирали много неща за първи път именно в Перник - първата крушка е светнала в Перник, първата електроцентрала, както и топлоцентрала са построени в Перник, първият градоустройствен план у нас е направен от Държавни мини-Перник на днешния квартал "Твърди ливади", където се намирали зеленчуковите ниви на селището, първият работнически театър също е създаден в миньорския град. Мината бързо се утвърдила като едно от най-мощните и печеливши държавни предприятия в страната за първата половина на ХХ в. Тук била привлечена интелигенцията на тогавашна България - инженери, завършили висшето си образование в чужбина, а по-късно и в България, лекари, учители, техници, хора на изкуството, както и не малко чужденци. С идването си те пренесли европейския опит в организиране на производството, градоустройството на селището, както и организацията на социалната и културна дейност. По повод 130-годишнината на Пернишката мина е експонирана и изложба под надслов"Сърцето на България", представяща архивни снимки от началото на ХХ век, които показват различни дейности в рудника и тогавашното оборудване за въгледобив. Наименованието на изложбата е взаимствано от първия документален филм за мината "Сърцето на България", създаден през 1929 година, който е отразявал реалната обстановка в Пернишните мини и начина на работа там. Годишнината на Пернишката мина днес ще бъде отбелязана с голямо тържество пред сградата на Минната дирекция в центъра на града. Организатори на проявата са Регионален исторически музей и предприятието "Мин индъстри", което държи концесионните права върху добива на по-голяма част от пернишките въглища. Репортер и оператор - Елка Робева Монтаж - Валя Ковачева Материалът може да се види и в сайта на БТА: http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_... Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg