Пусни ги тези плитки — ★ — Поезия Анабел & ИИ скачать в хорошем качестве

Пусни ги тези плитки — ★ — Поезия Анабел & ИИ

Пусни ги тези плитки. Отвържи ги! Змии са сякаш, плъзнали по теб! Гръбнака ми се схваща! Съскат.... Върху гърдите ти са като буци лед! Не мога да ги пусна, да отвържа.. ще викнат вятър, пустите, та ураган.. По клоните зимъска ще ме вържат, във неволя винаги ще зъзна там. Хвани се на хорото, ти веднъж! С бяла кърпа на мегдана разкърши се! Та земята цялата на шир и длъж, след стъпките ти, твоят прах да диша. Не, не мога на хорото да се хвана, по стъпките ми ще растат цветята... и в щастие и радост от любов голяма, ще опият хората в заблуда няма.. Поне болката пусни да се излее... Сълзите ти са като летен дъжд. За къде ги пазиш? Тъй ще остарееш... Пусни ги... Моля те! Поне веднъж! Сълзите ми.... Само тях не викай.... че ако хвръкнат те зад ключа, в този свят ти мен не чакай, а в друг не мога да се случа. Какъв ли лек за тебе да намеря? Между було и опело ти възкръсваш. Животът пратил е за теб потеря Но сляпа ти си. И не виждаш! Аз мога този свят да променя! От всеки камък ще порасне цвете! Ала мълния във мен расте.... И пусти са очите ми... И двете.