У нас вы можете посмотреть бесплатно Гастро-езофагеален рефлукс при кърмачета или скачать в максимальном доступном качестве, видео которое было загружено на ютуб. Для загрузки выберите вариант из формы ниже:
Если кнопки скачивания не
загрузились
НАЖМИТЕ ЗДЕСЬ или обновите страницу
Если возникают проблемы со скачиванием видео, пожалуйста напишите в поддержку по адресу внизу
страницы.
Спасибо за использование сервиса ClipSaver.ru
Гастро-езофагеален рефлукс при кърмачета Гастро-езофагеалн рефлукс (ГЕР) представлява физиологичен феномен при здрави кърмачета, характеризиращ се с пасивно връщане на стомашно съдържимо от стомаха към хранопровода. При регургитациите стомашното съдържимо изпълва устната кухина и понякога изтича от нея. Най-често се забелязва след оригване, когато от устичката на бебето изтича малко мляко. Между стомаха и хранопровода е разположен мускул, наречен долен сфинктер на хранопровода (долен езофагеален сфинктер). Този мускул задържа храната в стомаха и не позволява връщането й към хранопровода. През първите няколко месеца той не е достатъчно добре развит. Ето защо, ако бебето бъде прехранено или е било поставено легнало веднага след хранене, храната се връща обратно от стомаха към хранопровода и устата и оттам върху гърдите или дрехите на детето (или върху вашите). Малкия обем на стомаха, формата, хоризонталното му положение и бавното изпразване подпомагат възникването на ГЕР. Когато приетото мляко се връща към хранопровода, то е смесено с киселинете от стомаха, което причиняват болка и парене зад гръдната кост и кара бебето да плаче или да се присвива. Повръщанията са чести – почти на всяко хранене. В най-честия случай симптомите на ГЕР не оказват влияние на наддаването на тегло и развитието на бебето. Често срещаните симптоми, които ще Ви помогнат да разпознаете дали Вашето бебе страда от рефлукс, могат да са: • „Връщане“ на храна или повръщане • Регургитации или често хълцане • Раздразнителност и болезнена чувствителност • Постоянен или внезапен плач • Извиване на врата и гърба по време на или след хранене • Лош и неспокоен сън, обикновено с често разбуждане Състоянието се наблюдава при около 50% у кърмачета в първите три месеца от развитието им. Гастроезофагеалният рефлукс се проявява най-силно между 1-4 месечна възраст. Обикновено преминава между 6-12 месечна възраст, но може да се наблюдава и до втората годинка на детето. Какво да направим ако бебето има гастро-езофагиален рефлукс: • Позиционно лечение – повдигнете матрачето на бебешкото легло, така че да образува наклон 30-45 градуса. Можете да използвате триъгълна (антирефлуксна) възглавница, която да поставите под матрака. • След хранене дръжте бебето изправено в продължение на 20 минути това може да спомогне храната да се задържи без да се връща обратно в хранопровода • Бебето трябва да се уригне след всяко хранене. За някои е необходимо да се уригват и по средата на храненето. • Храненето на по-малки порции и с по-голяма честота, може да помогне стомахът на вашето бебе да не се препълва. • Придържането на бебето леко изправено по време на хранене. • Избягвайте да обличате вашето бебе в дрехи, които са стегнати в областта на коремчето, тъй като това може да причини допълнително храносмилателен дискомфорт. • Ако храните бебето с адаптирано мляко можете да помолите Вашия лекар да Ви препоръча подходящо за Вашето бебе антирефлуксно мляко. • Медикаментозно лечение трябва да се започва само след консултация с лекар-специалист. Не се тревожете, ако броят на повръщанията не надвишава един - два пъти дневно, а обемът на повърнатото е малко количество (около 1 супена лъжица), децата са спокойни и наддават добре на тегло. Консултирайте се с лекар когато Вашето бебе: • Често повръща обилно голямо количество храна • Започне да кашля продължително след повръщане • Не наддава тегло. • Показва признаци на дехидратация. • Поврънатото съдържа кръв или тъмни материи с цвят на кафе • Повръщането е придружено с температура и диария Децата с прояви на гастроезофагеален рефлукс трябва да бъдат преглеждани редовно от личния лекар и да бъдат проследявани параметрите на физическото им развитие (тегло, ръст). Макар и с по-леки симптоми, личният лекар трябва да е запознат със състоянието на детето и да Ви насочи към друг специалист, ако прецени че е необходимо.