Кюстендил - историческа памет скачать в хорошем качестве

Кюстендил - историческа памет

По повод 120 години от Илинденско-Преображенско въстание, Сдружение Български щит посети град Кюстендил- „Вратата към Македония“, проследявайки пътя на българските чети в тази велика епопея на един всенароден порив за свобода, справедливост и национална идентичност. В самия край на 19 век и началото на 20 век, Кюстендилският пункт е близо 40 години вратата между България и Македония, през която бойните чети на българските революционери са се вливали в освободителните борби на сънародниците, останали извън пределите на майка България след края на Руско-турската война 1878 и подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878, който определя границите на новата българска държава. През паметната 1903 година, град Кюстендил ври и кипи от струпването на многобройните бойни формирования, които се стичат от цяла България, за да се включат в избухналото на 20 юли Илинденско-Преображенско въстание в българската етническа общност в Македония. Със събитието „Кюстендил – историческа памет“ , ние се връщаме 120 години назад в историята, за да почетем паметта на героите и тяхното дело, неопетнено и незабравено. Героите са безсмъртни, защото е жив духът им, който и тогава и днес изповядва идеала за обединението на българския народ. За целта посетихме: 1. Паметника на Ильо войвода – „Последния хайдутин“ 2. Къщата музея „Ильо войвода“ 3. Паметника на поета, революционер Пейо Яворов, свързал неизменно живота, творчеството и съдбата си с поробената „Майка Македония“. Революционното дело на който започва точно от Кюстендил и където се случва неговото четничешко кръщене. 4. Паметника на Тодор Александров – „Последния цар на планините“, Великия радетел на българите в Македония, обичан, уважаван и тачен от цял народ, запомнен с думите – „"Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ.“ 5. Местността „Сенокос“, където в онези бурни времена е бил сборът на българските чети. Там те са бивакували и извършвали своите обреди по освещаването на знамената, подготвяйки се за кървавия си път към Македония. 6. Късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка“, извисяваща се над града с красота и спомен за величие.