Левски в родовата памет: истории, предавани през поколенията скачать в хорошем качестве

Левски в родовата памет: истории, предавани през поколенията

Подвигът на Васил Левски не приключва с неговата гибел. Той продължава да живее не само в историята и паметниците, а и в спомените, предавани от неговите родственици през поколенията. Те са хората, които са пазили човешкия образ на Апостола – такъв, какъвто е бил у дома: скромен, тих и дълбоко отдаден на България. Левски е роден през 1837 г. в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчева. След ранната смърт на баща му именно майката става моралният стълб на дома. По разкази на близките тя е била строга, но справедлива жена, която е възпитала децата си в честност, труд и чувство за дълг. Тя е знаела, че синът ѝ върви по опасен път, но никога не се е отрекла от него – защото е разбирала, че той служи на кауза, по-голяма от личния живот. Най-близкият човек до Левски е брат му Христо Кунчев. След обесването на Апостола именно Христо поема тежката задача да пази паметта за него. Той разказва, че Васил никога не е търсил слава, не е говорил за подвизите си и винаги е поставял делото над себе си. Когато се е връщал у дома, е бил пестелив на думи, за да не тревожи семейството си. След 1873 г. семейството на Левски преживява трудни години. Роднините му са под наблюдение, живеят бедно и със страх, но никога не се отричат от него. Те пазят негови вещи, писма и спомени като най-ценно наследство. Благодарение на тази вярност днес знаем много повече за човека зад легендата. Според историческия и родословен източник на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово към днешна дата г. има живи около двайсетина наследници на рода на Васил Левски, които живеят в България и в чужбина. Те продължават да разказват семейните истории, да се срещат с ученици и да напомнят, че Левски не е далечна и недостижима фигура, а част от жива памет. Подвигът на Васил Левски е в това, че жертва живота си за свободата на България. Но подвиг е и това, че неговите близки и наследници успяват да съхранят истинския му образ – не идеализиран, а човешки. Така Апостолът остава жив – в историята, в спомените и в съвестта на българите. Разговор сега в Гледна точка.