село Поляново/Polyanovo village скачать в хорошем качестве

село Поляново/Polyanovo village

До 1908 г. селото се казвало Оваджик, а след това се преименувало с. Фердинадово, на името на тогавашния български княз Фердинанд, а в 1945 г. е преименувано с. Поляново, буквален превод на турското Оваджик, което име носи и до днес. НА ИЛИНДЕН В ПОЛЯНОВО ЧЕСТВАТ 165 ГОДИНИ ХРАМ „СВ. ПРОРОК ИЛИЯ” - ПОКРОВИТЕЛ НА СЕЛОТО През 1858г. Димо Стайков – жител на селото - дарява своето дворно място, на което да бъде построена църква. Започва набиране на средства и още същата година тя била изградена. Не е известно името на главния майстор и от къде е. Формата на храма е корабообразен, византийски стил с бедна външна архитектура без куполи, иззидана изцяло с камъни и кал. През 1859 г. храмът е изографисан заедно с иконостаса от художника Стратия Никитис – грък родом от Одрин. Не e установено каква школа е засегната при изработването на иконите. Резба няма.Преди да е била изградена църквата селяните се събирали и черкували по площадите из селото на празника Илинден, затова и след построяването му го именували на св. Пророк Илия – който поляновци приемат за свой покровител.Преди да е била изградена църквата селяните се събирали и черкували по площадите из селото на празника Илинден, затова и след построяването му го именували на св. Пророк Илия – който поляновци приемат за свой покровител. Предполага се, че селото е заселено преди 200 години. Според предание, селището се е местило от землището си на няколко места: „Старите юртя“, „Под гробето“ и др. на които места се намират и сега стари черничеви дървета и зидови останки в земята, глинени съдове и др. Тези стари селища са обърнати в плодородни ниви, които и до днес се славят с плодородието си. По предание, населението от селото се е заселило и било чисто българско, източно-православно, каквото си остава и до днес. Броят на населението някога, когато се е заселило е неизвестно колко е било, но се предполага че са били първо 15-20 къщи и оттогава до сега, т.е. от преди 200 години досега е нарастнало на 1800 жители, живущи в 350 къщи. Главно занятие на населението е земеделието.