Жития на светии: Света Марина Антиохийска скачать в хорошем качестве

Жития на светии: Света Марина Антиохийска

“ГЛАГОЛАТИ” е канал за духовно, християнско пробуждане, образование, развитие и сбъдване. Канал за изкуството, силата, красотата в нас и около нас. Ти можеш всичко, но само ако гледаш на себе си като цялостна, единна система от дух, душа, ум и тяло, бидейки в постоянен стремеж към Бога. Научи повече. Да заобичаме, трябва да познаваме, да познаваме, означава да разбираме, а за да разбираме, трябва да научим. Да знаеш, означава да можеш. Да можеш, означава да правиш, да случваш. Да бъдеш ГЛАГОЛ. Светиите не са измислени герои. Те са реални хора победили демоните, с които ние се борим цял живот. Светиите са пример за подражание и едни от най-истинските супергерои в историята на човечеството. Днес разглеждаме: СВЕТА МАРИНА АНТИОХИЙСКА Св. Марина се смята за закрилница на душевноболните, покровителка на брака, на водите и Южното Черноморие. Тя помага срещу беззаконие и несправедливост. Денят, посветен на нея, фигурира в месецословите на повечето славянски евангелия и апостоли. Най-ранните изображения на светицата се намират в Боянската църква (1259 г.), в манастира „Св. Марина“ в Карлуково (ХІV в.) и в църквата в Долна Каменица (също от ХІV в.). Във византийската живопис мъченицата традиционно се изобразява по два начина – като млада жена, облечена в червен мафорион, държаща в дясната си ръка кръст, или вдигнала чук, за да удари Велзевул, но се срещат и икони, където на ръката й е кацнал бял гълъб, а в краката й е змеят, победен от нея. Култът към св. Марина в България В България на великомъченицата са посветени митрополският храм „Св. великомъченица Марина“ в Пловдив (там се намират част от мощите й – кост от дясната й ръка), църквата „Св. Марина“ в Дебелец (Великотърновско), храмът „Св. Марина“ във Велико Търново (построен от Колю Фичето), параклисът с аязмо в село Кости (Бургаско), параклисът и чешмата „Св. Марина“ в Батак, девическият манастир „Св. Марина“ в с. Каран Върбовка (Русенско), девическият манастир, изворите и параклисът „Св. Марина“ в с. Сяново (Тутраканско) и др. В българските народни поверия образът на св. Марина съдържа положителни и отрицателни (дори демонични) черти, тя е помагаща, но и наказваща светица. В българските народни представи светците, както и другите посредници, са се смятали за потенциално опасни същества, съществуващи на границата на човешкия и на отвъдния („оня“) свят. Те са обект на страхопочитание, вярващите са се стремели да спечелят благосклонността им с представяне на жертви и със спазване на забрани. В българския фолклор св. Марина се нарича опална или огнена (други названия са още „чурлига”, „пърлига”, а в южните райони – „люта” и „чурута”), тъй като нейният патронен празник се пада на един от най-горещите дни през лятото. Празникът ѝ е последният ден от триадата празници, наричани „Горещници“. Седмицата от 15 до 20 юли се нарича „Запалена”, „Опална неделя” или „Громна неделя”. Св. Марина се свързва и със светкавиците, гръмотевиците и проливните дъждове. Върху голяма територия в България е разпространено поверието, че светицата е сестра на св. Илия. Според традицията, огънят в къщите веднъж в годината е бил изгасван, и се палел „нов“, „жив“, „божи“ огън. С триене на парчета дърво (от липа, ясен или боровинков храст) огънят се запалва по най-примитивен начин, което се извършва от момчета близнаци или от млади мъже с еднакво име. Жаравата се внася вкъщи, с нея се запалва огънят в домашното огнище. Смята се, че божественият огън може да слезе и сам от небето (като гръмотевица) в последния ден от Горещниците, на св. Марина. Този огън предпазва селото от болести, самодиви, вампири; хората и домашните животни го прескачат, за да бъдат здрави. Другата част от забраните е свързана със змиите, тъй като в българската народна вяра св. Марина е господарка и на змиите. Света Марина е позната и като лечителка – на деня й се посвещават лековити извори и аязма, вярващите се мият или пият от водата им, защото вярват, че който на този ден се окъпе в топли извори, ще бъде здрав през цялата година. В някои легенди св. Марина е описана като лечителка на очните болести. Слепите проглеждат отново, щом си измият очите с вода от нейните извори. С лекуването на очните заболявания е свързан манастирът на света Марина до русенското село Каран Върбовка, който, заради лечебния си извор, е обект на поклонение и до ден днешен. Най-голяма лечебна сила се приписва на лековитата вода в пещерата „Св. Марина“ до странджанското село Сливарово. Болните прекарват нощта пред пещерата и чакат знак (в съня си) как ще се излекуват. Често я посещават и бездетни жени, които влизат в пещерата призори, оставят там малки подаръци с надеждата да им се роди дете. Св. Марина е защитница и на момите. В Родопите, по междуречието на Струма и Места, в Странджа денят ѝ е празник на момите и момците в предбрачна възраст, които прекарват нощта пред пещерите, посветени на св. Марина.