Въз подзиме съм легнала - Радка Кушлева. Родопите / Vaz Podzime Sam Legnala - R. Kushlelva скачать в хорошем качестве

Въз подзиме съм легнала - Радка Кушлева. Родопите / Vaz Podzime Sam Legnala - R. Kushlelva

http://www.rodopskistarini.com/2012/0... Радка Кушлева. "Въз подзиме". Родопски песни Bulgarian Folk Music. Rodopi Mountains. Radka Kushleva - "Vaz Podzime" Въз подзиме съм легнала, въз пролете съм станала, цала съм зима лежела, лежела йоще болнела, ага са й пролет пукнало, я сам нах вонка излела. Сичко са й било цветнало, цветнало й още лиснало, и моен зелен босилек, и моен червен каранфил, сичко от земя излиза, пък я нах земе торнувам. Умирам, майчо, умирам, тебе са вера не фата: малко щеш да ма погльодаш, млочко щеш да ма споминаш. Утре ще сватба да има на нашесо дворе широко, права щат люлка да правят, мене щат летве да турят. Ага ми дойдат, майчинко, хожене от джумаене, сафтене от медресене, ти да ми, майчо, отвориш моине маджар сандъци и да ми, майчо, извадиш моено тьонко дарие. Врит да ги дарье удариш: хожемнем дльоги аглоци, сафтемнем сърмени чеврици, Асаню, майчо, да дариш шерена риза набрата, върх ризана му аглочек, върх аглочека чеврица, върх чеврицана кесица, върх кесицана китчица от моен ситен босилек, от моен червен каранфил, на китчицана алтончек от мойсо фесче алено. Умирам, майчо, умирам, тебе се вера не фата. Иди ми, майчо, порюкай мижюва Фатме да дойде, гиздило да хи харижем, любено да хи отстъпем, че на мен късмет не било млада невеста да ида на Хасанюви дворове, на Хасанюви конаци. Умирам, майчо, умирам, пък тебе са вера не фата. Скоро щем да се разделим. Още си Фатме думаше и са със душа раздели. Плакала й майка, плакала по Фатме мила майчина. Три дене я вотре държела, от милост йе никому не казала, от жалост я във двор закопа. Та че си майка извади Фатминно тьонко дарие, врит си ги дара удари, както си Фатме пороча. Каквото от дар остана, майка го купень сторила насреде равни дворове, турила й малко борница, та че си купень запали и са си жално провикна: "Както ми горьот дарове, тей ми мен гори сърцесо по моя Фатме хубава, че си ми млада отиде нах чорнана земя длибока. Всичко йот земя излиза, пък та нах земя отиде.