Балът на банатските българи в Бърдарски геран събра десетки гости от страната и Румъния скачать в хорошем качестве

Балът на банатските българи в Бърдарски геран събра десетки гости от страната и Румъния

Десетки гости от Бяла Слатина, село Алтимир, село Приселци (Варненско), село Гостиля (Плевенско) и Дудещи Веки (Стар Бешенов) в Румъния посетиха днес Бала на банатските българи, провеждан повече от десет години в село Бърдарски геран (община Бяла Слатина). В концертната част се включи и танцов състав „Фалмис“ към Дружеството на банатските българи в България, разказа за БТА Ралица Моллова, един от организаторите. Тя, заедно с Катерина Велчева и Анна Тошкова, е част от "Екип 135" – така са ги нарекли хората от Бърдарски геран, когато преди три години са организирали 135-ата годишнина от основаването на селото. За първи път в рамките на Бала на банатските българи бяха показани автентични носии на над сто и повече години от Румъния и България. Председателят на читалището в Дудещи Веки (Стар Бешенов) в Румъния Павел Велчов коментира за БТА, че са донесли уникални носии. Те са последните такива, защото са направени от нашите баби, а сега няма кой да ги изработва, посочи той. По думите му банатски българи от Румъния идват с голямо удоволствие в Бърдарски геран. В рамките на събитието се състоя обиколка на характерни банатски къщи. Цанко Панков, който живее в София, отбеляза, че с гордост показва къщата на баба си и дядо си. Тя е била на 16, той - на 17, когато са ги оженили. Довели са ги от Банат, запознали ги и ги оженили – така са ставали нещата по онова време, допълни той. Къщата, в която днес влязоха десетки посетители, е строена преди 1904 година. Характерно е, че е имало една стая, която била гостна. Там не се влизало, стояла е готова за гости. В къщата има скрин на сто години, който е правен от немски майстор и досега е здрав, разказа Панков. Семействата в Бърдарски геран са търгували с пухени завивки и възглавници, обясни Катерина Велчева, която разведе групи туристи в няколко банатски къщи. Ралица Моллова разказа любопитни исторически подробности за селото. По време на Втората световна война през 1943 година за една нощ, по заповед на Хитлер, са изведени 130 германци, които живеели в Бърдарски геран, защото са били необходими в армията, каза Моллова. По думите ѝ са ги натоварили в каруци и няколко камиона и са ги завели до теснолинейка, която водела до Бяла Слатина. В селото и сега има „немски“ квартал. По време на обиколката беше показана и традиционна къща, където са снимани сцени от филма „Тримата от запаса“. Единици германци са останали в селото тогава, при това те са били част от смесени бракове с банатски българи, допълни Моллова. Посетителите разгледаха и катедрален католически храм, който е строен в началото на 19 век. Той е бил част от имот, включващ манастир на сестрите от ордена на бенедиктинките, детска забавачница, училище и църква. Около десет декара е бил целият имот, каза Моллова. Храмът „Дева Мария – Майка на Светата надежда“, по-известен като Немската църква, е изграден в рамките на немската енория. По време на бала бяха представени и традиционни банатски ястия – „листа на суво“ (домашна паста – бел. а.) и десертите „точно дебело с мак“, „точно дебело с канела“ (подобно на козунаци – бел. а.). Катя Чуканова и още няколко дами от Бърдарски геран са започнали подготовката още от вчера. Днес в пет часа са направили тестото за домашната паста, каза Чуканова. По думите ѝ в ястието има варени картофи, трохи, подобни на крутони, олио с червен пипер и сирене. Това е традиционно за Бърдарски геран и за нас, банатските българи, каза Чуканова пред БТА. Моята надежда в тези празнични дни е хора, които имат общи корени, да се събират и да говорят за традициите и обичаите. Това е мотивацията да продължавам да помагам на общността да се провеждат културни и интелектуални срещи, каза Ралица Моллова. Когато имаме повече поводи да се събираме, да се връщаме към Бърдарски геран, да сме сплотени, обединени, ако поддържаме традицията и говорим за историята, за носиите, то ние ще сме от хората, които продължаваме да пишем историята на банатските българи, добави Катерина Велчева. Тя обясни, че част от организацията на събитието се поема от кметството в Бърдарски геран и от доброволци. Община Бяла Слатина помага също с посрещането на румънските ни приятели, имаме много съмишленици и се радваме, че се обогатяваме все повече и традицията остава жива, допълни Велчева. Днес кметът на Бяла Слатина Иво Цветков посети събитието. Утре е планирана неделна „меса“ – това е наименованието на католическата служба, каза Ваня Найденова, която помага в храмът „Св. Йосиф“ от години. Тя разказа, че църквата е построена през 1936 година, а началото е поставил Алоиз Манушев. В село Бърдарски геран живее най-голямата общност на банатски българи в страната. 90 на сто от тях са католици. репортер и оператор - Лиляна Рашкова монтаж - Валя Ковачева