Публиката за монах Авел в София: Той изнесе концерт, който не търси ефект, а оставя следа скачать в хорошем качестве

Публиката за монах Авел в София: Той изнесе концерт, който не търси ефект, а оставя следа

Тук ме води любовта към музиката и любовта към хармонията. Удоволствие е човек да чуе такива хубави произведения. Това казва пред БТА Браницкият епископ Йоан, първи викарий на Софийския митрополит. Той беше сред публиката на концерта на монах Авел в столичната зала „България“. Събитието е с благословението на Софийския митрополит и български патриарх Даниил. „Самата музика, особено класическата, е създавана и от вярващи хора, и изразява чувствата, които се раждат в човешкото сърце. Някои от тях се насочени и към Бога“, каза още епископ Йоан. „В зала „България“ тишината има особено качество. Тя не е просто пауза между звуците, а състояние, в което публиката сякаш диша заедно. Така започна концертът „Вечната любов“ на монах Авел – без излишна показност, без предварителна шумна заявка, но с усещането, че предстои нещо, което няма да се вмести лесно в познатите категории, коментира продуцентът Евгения Стайловска. По думите ѝ още с първите акорди става ясно, че това няма да бъде обикновено изпълнение на „популярна музика“. „Той свири популярна музика, която сякаш слушаме за първи път – толкова различно звучи“, сподели зрител. Весели, разпознаваеми мелодии се разгръщаха по неочакван начин – забавени, пречупени, оголени от обичайния си ритъм. И в това оголване се появяваше нещо парадоксално: „На мен лично ми става тъжно, а тя е весела музика. Много е странно. Нямам представа защо… Различно е“. ПУБЛИКАТА „Мисля, че всички са във възторг“, казва глас от публиката: „Не възторг на бурни аплодисменти между отделните пиеси, а онзи вътрешен, съсредоточен възторг, при който човек не бърза да ръкопляска, за да не наруши тишината“. Монах Авел излиза на сцената в расо – без да го превръща в жест, без да го обяснява: „Най-много ми харесва, че не се крие, че е християнин. Не крие своята принадлежност. Това много ми харесва във време, когато човек изявява вярата си в Бог“, допълва зрителка. По думите ѝ присъствието на монах Авел е едновременно смирено и силно, той не заема сцената с тяло, а с внимание. За мнозина срещата с него започва още преди концерта – „задочно, първо в интернет“, но живото изпълнение потвърждава очакванията: „Изключителен пианист! Мисля, че е на много високо ниво“ и „изключително голям талант, който не демонстрира себе си, а служи на музиката“, са част от коментарите на тези, които се срещат с монах Авел за първи път. „Сам пълни цялата сцена, казва зрител, но не със сила, а с концентрация“. В един момент сякаш се случва нещо особено: „Някак си той изчезва като личност и остава само като инструмент, който свири. Той просто пресъздава музиката, която усеща. Това е моментът, в който изпълнителят престава да бъде център, а се превръща в канал – между мелодията и слушателя“. И именно тогава се случва „магията“, допълва момиче от публиката, доведено от баща си. „Преоткриваме стари мелодии по нов начин. Познатото става непознато, простото – дълбоко, а лекото – тежко от смисъл. Ще го следя оттук нататък“, казват хората от публиката. Определят концерта като „прекрасен“ и „изключително културно събитие“, което оставя едно „чувство на удовлетвореност и на щастие“, и като „концерт, който не търси ефект, а оставя следа“. ПРОГРАМАТА Началото бе с Бах – Сицилиана от Сонатата за флейта в ми бемол мажор (BWV 1031), в клавирната ѝ версия, свързана с името на Вилхелм Кемпф. Музика, която носи покой, но и дълбочина – сякаш подготвя слушателя за онзи особен тип слушане, който ще бъде необходим през цялата вечер, коментират организаторите: След нея „Аве Мария“ на Вавилов прозвуча не като сантиментален жест, а като изчистена, почти молитвена линия. Програмата продължи с Бетовеновата „На Елиза“, Рахманиновата „Елегия“ и вариацията върху темата на Паганини (в обработка, свързана с Ричард Шулц), а след тях – Шопеновият валс в до минор. Аплодисменти и ставане на крака имаше след аржентинското танго El Choclo на Анхел Вийолдо, филмовата музика на Франсис Лай (Love Story), валсът на Евгений Дога от филма „Моя ласкав и нежен звяр“. Една от изненадите на вечерта бе ABBA и The Winner Takes It All, а след нея Libertango на Пиацола затвори първата част. Втората част започна със „Забрава“ на Пиацола. Следваха Чайковски („Април“ и „Октомври“ от цикъла „Годишните времена“) и валсът на Микаел Таривердиев от „Ирония на съдбата“, който също предизвика реакции на разпознаване в залата. Монах Авел родължи с музиката от „И валсът продължава“ на Едуард Хопкинс, „Пепеляшка“ на Алексей Архиповски, „Ноктюрно“ на Арно Бабаджанян, две пиеси на Андрю Цфасман – „Защото имам теб“ и „Лиричен валс“, за да стигне до „Вечна любов“ на Игор Гарваренц – заглавието, което според организаторите обобщава цялата идея на вечерта. Финалът бе с Рапсодия №6 на Ференц Лист. Автор – Даниел Димитров Оператор – Борислав Бориславов Монтаж – Валя Ковачева