У нас вы можете посмотреть бесплатно Когато единият партньор е „дете в тяло на възрастен“, а другият е способен, но несигурен или скачать в максимальном доступном качестве, видео которое было загружено на ютуб. Для загрузки выберите вариант из формы ниже:
Если кнопки скачивания не
загрузились
НАЖМИТЕ ЗДЕСЬ или обновите страницу
Если возникают проблемы со скачиванием видео, пожалуйста напишите в поддержку по адресу внизу
страницы.
Спасибо за использование сервиса ClipSaver.ru
КОГАТО ЕДИНИЯТ ПАРТНЬОР Е "ДЕТЕ В ТЯЛО НА ВЪЗРАСТЕН", А ДРУГИЯТ Е СПОСОБЕН, НО НЕСИГУРЕН - СИМБИОЗА С НЕВИДИМИ ОКОВИ Тази динамика често се среща в романтични връзки и приятелства, където двама души се привличат от несъзнателни психологически модели, влюбвайки се или харесвайки се един друг. 🔹 Първият партньор – Той демонстрира външна самоувереност, но вътрешно функционира като дете: иска внимание, грижа, избягва отговорност и очаква другите да решават проблемите му. Толкова много му се иска другите да задоволяват нуждите му, а той да не се променя изобщо, че с увереност заявява позициите си за живота и когато другият човек е по-несигурен и не си вярва, се заблуждава, че това е правилният начин на живеене. 🔹 Вторият партньор – Той е практичен и способен, но не си вярва. Често попада в ролята на „спасител“, опитвайки се да компенсира несигурността си чрез това, че се грижи за другия. И когато не вярва на своите нужди и желания, въобще на това кое е правилно и кое не – попада в мрежите на някого, който убедено прокламира житейската си философия, която обаче му върши работа само на него. Несъзнателно привличане: „Увереният“ в кавички човек или „Възрастното дете“ подсъзнателно търси някой, който ще го обгрижва, а „несигурният, но оправен“ партньор намира някой, който изглежда по-уверен от него, дори и това да е само фасада. Каква е илюзията за баланс: На пръв поглед изглежда, че двамата си пасват – единият има нужда от подкрепа, другият има нужда да бъде полезен. Но в дългосрочен план тази връзка не е равноправна. • „Възрастното дете“ не поема реална отговорност, защото винаги има кой да го „спасява“. • „Спасителят“ започва да се чувства изтощен и подценен, но не може лесно да напусне връзката, защото подсъзнателно вярва, че не може да се справи сам. Представете си следната ситуация: 🔹 Мартин (възрастното дете) – Изглежда самоуверен, харизматичен, знае какво иска от живота, дори поема отговорност за живота си, дори и този на жената до себе си. 🔹 Ани (спасителят) – Оправна, организирана, но несигурна в собствените си способности. Мартин и Ани решават да заживеят заедно. Мартин й казва, че след като е с него, той ще се грижи за всичко. Мартин, усмихнат, с увереност казва: – Няма да се притесняваш за нищо. Аз ще се грижа за всичко – за нас, за дома, за бъдещето ни. Ако искаш, можеш да работиш, но не е нужно. Важното е да си спокойна и щастлива. Ани, сгряна от думите му, усеща сигурност отвръща: – Това звучи прекрасно... Мартин, усмихва се, с леко покровителствен тон: – Разбира се. Аз знам кое е най-добро за нас. Ани се сгушва в него, вярвайки, че е намерила сигурност и любов. Ани е щастлива, ражда се първото им дете, след това второто. Нещата вървят добре няколко години, докато Ани решава да завърши образованието си и да започне работа... /вижте продължението на историята във видеото/ И още: Психологически анализ на динамиката на тази връзка - Симбиоза с невидими окови . Какво се случва, когато следваме нечия емоционална несигурност? Как това влияе на връзката? Как да се справим? @psychologistdimitrova / silvia200abv.bg