КОГАТО УЧАСТВАШ ВЪВ ФИЛМА НА ДРУГИЯ А ТОЙ НЕ ЗНАЕ НАКЪДЕ ВЪРВИ /продължение от предното видео/ скачать в хорошем качестве

КОГАТО УЧАСТВАШ ВЪВ ФИЛМА НА ДРУГИЯ А ТОЙ НЕ ЗНАЕ НАКЪДЕ ВЪРВИ /продължение от предното видео/

Тук продължавам темата от предишното видео, в което говорих за динамиката на връзка, където ЕДИНИЯТ ПАРТНЬОР Е "ДЕТЕ В ТЯЛО НА ВЪЗРАСТЕН", А ДРУГИЯТ Е СПОСОБЕН, НО НЕСИГУРЕН - СИМБИОЗА С НЕВИДИМИ ОКОВИ Когато казвам „Влизането във филма на другия“ имам предвид, че човек започва да живее, реагира и взема решения според сценария, емоционалните модели и нуждите на другия човек, а не според собствените си желания и граници. Когато този „друг“ дори не знае накъде върви, ситуацията става още по-опасна. Защо? 🔍 Какво се случва психически? 1. Загуба на себе си - Когато влизаш в чужд сценарий, рискуваш да загубиш връзката със собствените си потребности, цели и идентичност. Живееш в реакция спрямо емоционалния хаос на другия. 2. Емоционално натоварване - Поемаш емоционален товар, който не е твой. Опитваш се да „подредиш“ нечий хаос, да дадеш посока, когато човекът отсреща няма такава. Това създава чувство за бездънна яма – колкото и да даваш, никога не е достатъчно. 3. Илюзия за контрол - Понякога влизаме във филма на другия, защото вярваме, че ще можем да го спасим, коригираме, подредим живота му. Но това е илюзия. Ако той сам не знае какво иска, нашите усилия водят до емоционално изтощение и фрустрация. 4. Съзависимост - Често този процес води до съзависимост – ти живееш през проблемите на другия и се чувстваш значим само когато „го спасяваш“. 🚩 Какви са рисковете? • Постоянно усещане за празнота и безсмислие • Емоционално изчерпване и тревожност • Загуба на граници и усещане за себе си • Гняв и обида, защото другият „не вижда“ какво правиш за него И в същото време когато влизаш във филма на другия, поддържаш омнипотентните му защити и това вреди и на двама ви. Колкото повече един човек си е в неговия филм, а някой друг поддържа този филм, толкова повече първият си вярва, става все по-нагъл в действията си, но несъзнавано се чувства в капан. Капан, от който той самият не може да се измъкне. А когато друг се опита да му помогне,, прави всичко възможно да запази познатия си „комфорт“. И започва да злоупотребява с алкохол например, проявява все повече ревност и контрол, или става все по-агресивен, вярвайки че е прав. Или отива в други крайности, от които му е все по-трудно да се измъкне. Всичко това в защита на познатото, на неговия си филм. И защото си вярва в ролята, която играе, а някой друг подкрепя тази роля. Както вече казах, това видео е продължение от предишното, затова героите са същите и следва продължение на историята. След няколко години заедно, Мартин започва все по-често да пие вечер. Започва с „по едно след работа“, но с времето чашите стават две, три, а понякога – бутилка. Ани усеща напрежение. Освен това той започва да се заяжда с нея, когато е пил, сякаш си търси с някого да се скара, за да излее върху някого несъзнаваните си страхове. Казва му: — Мисля, че прекаляваш с алкохола. Децата те гледат, а вечер почти не си с тях. Не искам така да растат. Мартин отговаря с усмивка, малко раздразнен: — Хайде, Ани, не прави от мухата слон. Аз работя като луд цял ден, осигурявам всичко, което имаш и за теб, и за децата. Ако искам да си пия вечер, това е моето право. Не драматизирай. Ани се чувства обезсилена. Знае, че има проблем, но започва да се пита дали не преувеличава. Постепенно започва да се чувства виновна, че „натяква“, че не е достатъчно разбираща. И дори започва да чувства вина, че не е достатъчно подкрепяща, че преувеличава и че ядосва Мартин. Нали той цял живот й е показвал, че наистина знае как да се оправя в живота. Може би нейната преценка не е толкова правилна в момента Мартин все по-често използва фрази като: — Ако ти беше на моето място, щеше да пиеш и повече. — Аз заслужавам малко спокойствие. — Не ми казвай какво да правя, след като всичко е на моите рамене. С времето Ани започва да се отдръпва, изпълнена с безсилие и усещането, че губи почва под краката си, питайки се дали е права, но и усещайки, че нещо не е наред.Усещайки, че играе роля във филм, който не й харесва. А и с Мартин все по-често се карат, особено когато той е пил, което всъщност е започнало да се случва всяка вечер. 🧩 Какво се случва психологически тук? Мартин използва типични механизми на минимизиране и рационализация – омаловажава проблема, оправдава поведението си с „тежката работа“, с грижите за семейството и прехвърля вината върху Ани, че тя „не го разбира“. Ани, от своя страна, влиза в капана на съмнението в собственото си усещане за реалността. Тя започва да се пита дали наистина проблемът е толкова сериозен, или просто е твърде взискателна. Това е класическа динамика на газлайтинг – емоционално манипулиране, при което човекът започва да се съмнява в собственото си възприятие. ____________________________________ 🚩 В какво е капанът? 🧩 Какво е решението? ✅ Какъв би бил здравословният подход? Как и защо функционират: Мартин –Нарцисизъм и емоционална незрялост Ани – Комплекс на спасителя и липсата на вяра в себе си Всичко това вижте във видеото... @psychologistdimitrova   / silvia200abv.bg