Босилеградското село Ресен – минало и настояще скачать в хорошем качестве

Босилеградското село Ресен – минало и настояще

Порталът „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. До сега бяха представени селата Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина.   До 17 февруари очаквайте подобни репортажи и за селата: Голеш, Караманица, Ярешник, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Горна и Долна Лисина, Църнощица, Горна и Долна Любата, Дукат, Гложйе, Милевци, Груинци, Паралово, Рибарци, Радичевци и Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград, благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на  Р. България реализира амбициозния си проект „Традициите и обичаите на родния край”. Първият видео, текстуален и фото репортаж за тази година е за село Ресен. Село Ресен се намира в източната част на Босилеградската община, разположено живописно в подножието на върховете Рудина, Китка и Драина глава. Географски, селото се разпростира от двете страни на Сушичка река и Влаинската долина. Намира се на около 8 километра от центъра на Босилеград и заема стратегическа позиция в региона. В продължение на 9 километра граничи с България, както и със съседните села Извор, Белут, Млекоминци и Рибарци. Най-ниската точка в селото е устието на двата притока на Сушичка река – 784 метра надморска височина, а най-високата е връх Рудина – 1240 метра. Село Ресен е и родното място на председателя на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов. Той дълги години активно работи за съхраняване и популяризиране на българската култура в Сърбия и региона. Миналата година получи  най-голямото признание за своята работа „Орден стара планина, 1-ва степен”, който му бе връчен лично от президента на Р. България Румен Радев.  Ресен има дълбоки корени в историята. Селото е разделено на две след Ньойския договор от 1919 година. По-малката част, включваща махалите Бубраница, Пачаръзовци и Лас, остава в България, но след трагични събития през 1956 година тези махали са обезлюдени. Днес те са изоставени. В сръбската част остават махалите Степановци, Кръстановци, Бара, Стоймировци, Барбуловци, Младжинци, Шеиновци и Вланье. Селото е било свидетел на драматични миграции и трагедии в близкото минало. По време на Балканската и Междусъюзническата война шестима жители губят живота си на бойното поле. Границата преминава дори през гробището на махала Бубраница – символ на разкъсаното наследство на селото. Френският журналист Анри Пози споменава този факт в книгата си „Войната се връща“, а българският поет Емануил Попдимитров посвещава стихотворението „Граница“ на тази трагедия.                                                                                                                                                                   Село Ресен е старо средновековно селище. В местността „Ямите“ личат следи от римски рудници, а в река Сушица е добивано злато чрез промиване. В местността Кляш, на запад от Вятърната воденица, се откриват големи тухли от римско време, а в района се намира и параклисът „Света Богородица“. Според легендите в местността Калугерско осое някога е съществувал манастир, разрушен от кърджалии. Според турските данъчни регистри, през 1570 година Ресен е споменато като Горна и Долна Ресна, а през 1576 година – като част от каза Илидже. През 1866 година в селото са регистрирани 47 домакинства с 364 жители. През 1910 година Ресен достига исторически максимум – 90 домакинства и 655 жители. Първото училище в Ресен вероятно е основано в края на 19-ти век. През 1881 година с княжески указ са отпуснати 500 лева за строеж на училищна сграда. Сегашната училищна сграда е построена около 1930 година, но днес е закрита. Въпреки това, селото е дало над 25 учители, работили в различни краища на бившите югославски републики. Църквата „Св. Богородица“ е построена през 20-те години на миналия век. Параклисът в местността Порта, заедно с гробището, остава в българската част след Ньойския договор. Селото е преживяло две големи бежански вълни към България след подписването на Ньойския договор. По време на Югославия са налице значителни миграционни процеси към вътрешността на страната и дори към Америка. Според преброяването от 1953 година селото е имало 65 домакинства с 365 жители, а през 2022 година – само 19 домакинства с 42 жители, основно възрастни хора. Днес в Ресен са останали само четири активни домакинства, занимаващи се с животновъдство и малко земеделие. Няколко души пътуват ежедневно до Босилеград за работа. Основният проблем за жителите е липсата на водопреносна мрежа.  Пътната мрежа в селото се състои предимно от черни пътища, които често страдат от поройни дъждове. Някога обработваемите земи са изоставени и обрасли с гори и храсти. Репортер - Александър Димитров Оператори - Денис Миланов, Драган Гелев Монтаж - Денис Миланов, Драган Гелев