Дете, което се е смалявало заради родителя си, после се смалява и заради партньора си скачать в хорошем качестве

Дете, което се е смалявало заради родителя си, после се смалява и заради партньора си

Когато едно дете усеща, че родителят е крехък – емоционално нестабилен, тревожен, зависим или лесно раним – то несъзнателно поема роля, която не му принадлежи. Започва да се съобразява, да омекотява, да не ядосва, да не блести твърде силно. То си казва: „Ако съм по-тихо, по-удобно, по-малко – мама/татко ще бъдат добре.“ Този модел не изчезва. Той просто се пренася. В зряла възраст това дете става партньор, който: • омаловажава успехите си, за да не нарани егото на другия • не изразява напълно мнението си, за да не разклати връзката • не разгъва потенциала си, за да не бъде „повече“ • носи прекомерна емоционална отговорност И тогава се случва нещо парадоксално. Човекът не пази партньора си от външна опасност. Той го пази от собствената си светлина и сила. Казано така звучи наистина парадоксално, нали? Свива се, за да не засенчи. Мълчи, за да не провокира. Остава по-малък, за да има мир. Но този мир е фалшив. Защото цената е себеизоставяне. Важно е да разберем: Това не е слабост. Това е стара стратегия за оцеляване. Когато си бил дете, тя е работила. Когато си възрастен, тя те ограничава. Зрялата любов не изисква да бъдеш по-малък. Тя изисква да бъдеш цял. И истински зрял партньор не се чувства застрашен от силата ти. Той я уважава. „Ако разпознаваш себе си в това – знай, че не си егоист, ако растеш. Не предаваш никого, когато ставаш повече от страха си. Просто спираш да живееш от стара роля.“ Ако любовта в детството е била условна, човек често прави любовта в зрелия си живот условна към самия себе си „Когато един човек избира партньор, пред когото се смалява“ не е просто избор на партньор. Това е повторение на семейната й лоялност, само че прехвърлена върху друг. Вижте още във видеото... Конкретни примери по темата... @psychologistdimitrova   / silvia200abv.bg