Жертвите по пътищата в България - истината зад числата? скачать в хорошем качестве

Жертвите по пътищата в България - истината зад числата?

Пътната безопасност остава един от най-сериозните проблеми в България. По официални данни на пътната полиция, през последните години на българските пътища ежегодно загиват между 450 и 500 души, а хиляди други са ранени, част от тях – тежко и с трайни увреждания. Въпреки че статистиката отчита известен спад спрямо предишни години, страната ни продължава да бъде сред държавите с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз. Тези данни обаче не остават безспорни. Институтът за пътна безопасност многократно изразява позиция, че реалният брой на жертвите е по-висок от официално отчетения. Според института част от смъртните случаи, настъпили след пътнотранспортни произшествия, не се включват в статистиката, тъй като се класифицират като резултат от инфаркт, инсулт или друго остро здравословно състояние, а не като пряка последица от катастрофата. По този начин, твърдят експертите, обществото получава изкривена представа за реалните мащаби на проблема и за ефективността на мерките за безопасност. Критиките са насочени и към факта, че тежко ранените не се отчитат като ключов показател, въпреки че именно те показват колко опасна остава пътната среда. За много от тези хора катастрофата не приключва в деня на инцидента, а води до години лечение, инвалидизация и сериозни социални последици. На този фон все по-често се споменава европейската стратегия „Визия Нула“ – дългосрочна политика, която си поставя амбициозната цел нулев брой загинали и тежко ранени при пътни инциденти. Основната идея на „Визия Нула“ е, че човешките грешки са неизбежни, но пътната система трябва да бъде проектирана така, че тези грешки да не водят до смърт. Тази стратегия се прилага активно в редица европейски държави и градове. Един от най-цитираните примери е Хелзинки, столицата на Финландия. Благодарение на системен подход – ограничаване на скоростта, пренареждане на улиците, приоритет на уязвимите участници в движението и последователна политика – градът успя да отчете година без нито един човек, загинал на пътя. Това показва, че „Визия Нула“ не е утопия, а постижима цел, когато има политическа воля и дългосрочно планиране. България формално е част от европейската рамка за „Визия Нула“, но на практика прилагането ѝ остава ограничено. Мерките често се свеждат до засилен контрол и наказания, без достатъчно инвестиции в инфраструктура, превенция и анализ на причините за тежките катастрофи. Липсва и прозрачност в статистиката – нещо, което според експертите е ключово, за да се разбере къде системата не работи. Безопасните пътища не са въпрос на късмет, а на политики, знания и отговорност.