X-Team - Някога, Някога (Leonard Cohen Style Cover) | по Недялко Йорданов скачать в хорошем качестве

X-Team - Някога, Някога (Leonard Cohen Style Cover) | по Недялко Йорданов

🟢🎧 Вече и в Spotify — слушайте тук: https://open.spotify.com/artist/6lu3k... ❗ Важно уточнение Това е кавър, направен с помощта на AI. Правя тези опити с удоволствие и с уважение към оригиналните автори и тяхната музика. 🎧 Хареса ли ти този AI експеримент? Дай лайк, абонирай се за канала за още, и сподели в коментар какво усети и как ти прозвуча. 🎸🔥 📜 Текст на песента: Някога, някога, толкова някога, Колкото толкова или девет лета За една любов, или за друга, Коя, Коя е истинската? Или няма? Някога някога толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка с няколко думички, спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска, колкото може да е слънцето весело старата есен, и тъжното небе. Весели есенни слънчеви дни, ръсеха светли следи. Златни бляскави невероятни изгряваха ярки звезди. Странно тържествена може би жертвена беше земята под нас. Бяхме ний искрени молещи влюбено мислещи само на глас. Може би времето може би временно, може би от възрастта, няма ни улички няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде някога в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме или ще чакаме, нещо пак ще ни боли. Колко естествено просто наследствено спря се при нас трезвостта. Какво ли направихме, изчезна от нас любовта Някога някога толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка с няколко думички, спря ме веднъж любовта. Някога някога, колкото девет лета, на някаква уличка, спря ме веднъж любовта. Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, с няколко думички, спря ме веднъж любовта. Аз исках всичко да ти взема, и всичко на теб да ти дам, Не трябва никога в живота си, човек да бъде сам, а да живее за да пее, да не изпитва страх да бъде винаги сред хора, и да, умре сред тях, не бива никой да е без близък и без топъл дом а в нещастието си човек издава най-самотен стон И въпреки че ежедневието, го заличава, не пожелавам дори на врага си, без приятел да остава дълго те чаках дълго размислих, и накрая разбрах, всичко е минало всичко е свършено, няма я в нас любовта, може би някога някъде с някого пак ще се срещнем, нали, днес ще търсим, в нещо ще вярваме, животът в нас ще продължи случайни нетрайни и смешни желания, вплитат ни в ритъма нов, и няма ни вчерашно утрешна днешна пак безкрайна любов, Тайни желания в ритъма нов, и няма вчерашна-утрешна, има любов Тайни желания в ритъма нов, и няма вчерашна-утрешна, има любов Някога някога, колкото девет лета, на някаква уличка, спря ме веднъж любовта. Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, с няколко думички, спря ме веднъж любовта.