У нас вы можете посмотреть бесплатно КАКВОТО ОСТАНЕ В НЕСЪЗНАВАНОТО ИЗЛИЗА ПРЕЗ СТРАДАНИЕ. Несъзнаваното винаги намира път или скачать в максимальном доступном качестве, видео которое было загружено на ютуб. Для загрузки выберите вариант из формы ниже:
Если кнопки скачивания не
загрузились
НАЖМИТЕ ЗДЕСЬ или обновите страницу
Если возникают проблемы со скачиванием видео, пожалуйста напишите в поддержку по адресу внизу
страницы.
Спасибо за использование сервиса ClipSaver.ru
Във видеата си често говоря за нашите несъзнавани вярвания и убеждения, които ръководят живота ни. Нашето несъзнавано е около 90-95 процента, а съзнаваното не повече от 10 процента. Останалото не е „празно място“. Там живеят детските ни преживявания, старите решения, страхът, любовта и начинът, по който сме се научили да оцеляваме. И докато не ги осъзнаем, те продължават да избират вместо нас. Това означава, че повечето ни избори не се раждат в мисълта, а в паметта на преживяното. Вътрешни гласове, които не чуваме ясно, но които водят живота ни. Кой избира партньорите ти, реакциите ти, границите ти? Често това не е възрастният в теб, а детето, което някога е трябвало да се адаптира. Осъзнаването не променя миналото. Но променя бъдещето. Нашата психиката има своя собствена логика — тя не допуска празно пространство. Всичко, което не е било осъзнато, преживяно и интегрирано, не изчезва. То се премества в несъзнаваното и започва да търси начин да бъде видяно. Несъзнаваното не е тъмно място. То е склад за преживявания, които ня́кога са били твърде силни, твърде болезнени или твърде опасни, за да бъдат понесени от детската психика. И чрез психологическите защитни механизми, тези чувства са изтласкани в подсъзнанието. Детето няма избор — то се адаптира Когато едно дете расте в среда, в която: • емоциите не се назовават, считат се за опасни, срамни или нараняващи другите; • болката се омаловажава, особено емоционалната болка; • страхът не се удържа, а може дори да бъде осмиван или отречен; • гневът е забранен или наказван, психиката прави най-разумното възможно нещо — потиска. Не защото детето не иска да чувства, а защото оцеляването изисква това. Така се формират негативни убеждения: „Не трябва да показвам чувствата си.“ „Не заслужавам любов.“ „Ще се справя сам, никой не ми трябва.“ Или пък томно обратното: „Ако остана сам, ще умра“. Можем да дадем примери за още много подобни негативни убеждения, с които след това влизаме в света, в отношения, в живота. Тези несъзнавани убеждения не изчезват с порастването. Те се превръщат в характер, в избори, в съдба. Вижте във видеото: Как несъзнаваното говори чрез тялото и отношенията? Родителството като огледало на несъзнаваното. Връзките като повторение на първичния модел. Пътят навътре: от страдание към осъзнаване. Как психотерапията помага за осъзнаването? Пример: тревожност като защита. Пример : Паник атаки като защита Пример: Болезнени връзки като повторение @psychologistdimitrova / silvia200abv.bg #психология #психотерапия #психичноЗдраве #вътрешенСвят #осъзнаване #личностноРазвитие #вътрешнаБолка #емоционалнаБолка #психичнаАдаптация #привързаност #травмаИЛюбов #повтарящиСеСценарии #емоционалнаБлизост #паникатаки #тревожност #токсичниотношения