Какво е да разпознаеш нарцистичен модел и пак да се влюбиш? скачать в хорошем качестве

Какво е да разпознаеш нарцистичен модел и пак да се влюбиш?

Тя го разпознава рано. Не като диагноза, не като „нарцисист“, изречено наум със самодоволството на човек, който знае. Разпознава го по тялото си. По ускорението. По лекото напрежение зад ребрата. Разпознава го като леко стягане в гърдите, като онази позната смес от възхищение и напрежение. Като усещане, че трябва да бъде малко по-добра, малко по-интересна, малко по-… заслужаваща. И въпреки това се влюбва. Това е частта, която хората не искат да приемат, че знанието не винаги спасява автоматично. Професионалната и личната осъзнатост не винаги е броня. Понякога тя е само прожектор, който осветява капана, докато вече стъпваш вътре. Тя е светлина. А чрез светлината не спира да те боли, когато се удариш — просто ти показва по-ясно къде си се ударил. В нарцистичния модел има нещо почти хипнотично. Не започва с грубост. Започва с усещането, че си видяна. Не „харесана“, не „оценена“, а разчетена. Сякаш някой е отворил правилната врата към теб и е казал: „Ето. Точно теб търсех.“ И това е опасното: когато си човек, който дълго е работил върху себе си, ти вече не си гладна за любов в баналния смисъл. Ти си гладна за среща. За истинско „да“ към теб. За интимност, която не е театър. А нарцистичната динамика често имитира интимност по-добре от много истински хора, които могат да обичат. Това не е любов. Това е инвазия, маскирана като интимност. Но дори понякога да го усещаш, дори и да го знаеш, пак се поддаваш... Има бързина. Има интензитет. Има „ние“ преди да има „аз и ти“. Има усещане за съдба, за рядкост, за специалност. Всичко е „невероятно“ още на втората седмица. Всичко е „никога не съм срещал такъв човек“ още преди да има време да се види реалният човек. А реалният човек не е удобен. Реалният човек има граници. Е, илюзията – няма. И затова е много удобна... Нарцистичният модел не може да остане в първата фаза дълго. Рано или късно започва пренареждането: от „ти си специална“ към „ти си проблемна“. От „обожавам те и ти се възхищавам“ към „ти прекаляваш, бъди по-смирена“. От „толкова си зряла“ към „твърде си чувствителна“. И най-опасното не е промяната в отношението. Най-опасното е, че тя вече е инвестирала чувства, надежди, мечти. Илюзията е голяма. И дори и тя да е човек, който разпознава червените флагове, ззапочва да ги рационализира. Започва да ги превежда. Започва да ги обяснява. С професионални думи, с емпатия, с контекст. „Той има травма.“ „Той е преживял много.“ „Той не знае как да се свързва.“ „Той се страхува.“ „Той не е лош човек.“ Нарцисизмът много обича такива хора. Не глупави. Не наивни. А умни, осъзнати и емпатични. Хора, които могат да поемат две роли наведнъж: и партньор, и терапевт. И човек, който страда, и човек, който разбира. Така динамиката се затваря. Не с насилие, а с морална примка. Вижте още във видеото... @psychologistdimitrova   / silvia200abv.bg